Мъртвите сибирски полета

В течение на 3 дни той успя да се настани като разсилен при един министър. Учудих се как този министър не е разбрал, че е пияница. Той повече не искаше от мен пари, дори предлагаше и на мене, като ми показваше препълнена кесия със злато.

По едно време жена ми често почна да посещава цирковете. Понеже аз бях зает, позволявах й сама да отива. Един ден реших да изненадам жена си и реших да отида в цирка. Взех първия файтон и му казах да ме закара в цирка. Като влязох, почнах да разглеждам и да търся жена си, но пея я нямаше тук. Внезапно погледът ми се спря на една ложа в партера. Това, което видях, ужасно ме изненада и аз се заковах на място.

Жена ми не беше сама в ложата. До нея седеше министърът. Те разговаряха твърде интимно. Притъмня ми пред очите. Не бях на себе си. Погледът ми постоянно беше върху тях и когато представлението свърши, дойдох на себе си.

Изскочих бързо навън и чаках да се появят. След малко жена ми излезе, съпровождана от министъра. Той й подаде ръка и й помогна да се качи във файтона. След това се качи и той и файтонът тръгна.

Аз взех друг файтон и му поръчах да кара след техния.

Файтонът им спря пред една ниска къща близо до Екатерининския парк.

Аз разбрах много неща. Разбрах, че жена ми ми изневерява.

В този момент забелязах, че един човек се разхожда пред къщата. Беше тъстът ми — пияницата. Аз го сграбчих за реверите и му казах, че ако не ми каже истината, ще го убия. Той беше страхливец и затова всичко ми разправи.

— Министърът отдавна е хвърлил око на жена ти, но не знаеше по какъв начин да й открие любовта си — каза ми той.

Случаят помогнал и го срещнал с дядо ми. За няколко рубли и чаша коняк той продал рожденото си дете.

В тая минута аз исках да го хвана за гушата и да го удуша, но ми се видя твърде нищожен. Аз го оставих и бързо отидох до вкъщи, взех пълната със сачми ловна пушка и веднага се върнах пак на същото място пред къщата. Когато вратата се отвори, аз гръмнах. Жена си леко раних, а министъра ослепих.

Оттогава не съм виждал жена си и не зная до ден днешен какво е станало с нея и къде се намира.

На следващия ден ме затвориха. Напразно се мъчех да докажа, че това съм го сторил, за да измия честта си — осъдиха ме на тригодишен тъмничен затвор. Това, което претърпях в затвора, не може да се опише. Когато вече бях между хората, реших, че ще живея, за да си отмъстя на тия, които употребяват всичките си знания за огорчения на другите.

И така аз станах нихилист.

Яники замълча.

Пал се приближи да него, тури ръка на рамото му и каза:

— Клети ми приятелю, ти си претърпял много, защото ако си обичал жена си истински, вярвам, че и до днес не си я забравил.

— Това е истина — каза Яники, — не съм я забравил.

— Нима не си чул нищо за нея?

— Нищо. Мисля, че се е върнала в Германия, а там е станала като майка си. Крушката не пада далеч от корена си.

— Не казвай така — отговори му Пал. — Помисли за детето си, за твоята Лидия. Тя не прилича никак на майка си, тя е образец на добродетел и невинност.

— Така е — каза Яники. — Детето ми ме възнагради за всичките мъки и терзания. Тя е… Но какво е това? — Той посочи вратата, на която се чукаше.

Ашинов се приближи съвсем близо до вратата.

— Ето ги, идват — пошепна Пал. — Ще ни затворят.

— Може би работата не е стигнала дотам. Може би идват само да прегледат. Нали всичко е в ред? Я легни по-скоро и се преструвай на заспал.

Вратата се отвори и Ашинов влезе вътре със своите хора. Те носеха със себе си фенери, за да осветят вътрешността на мрачния зимник.

— В името на закона, никой да не мърда! — извика Ашинов.

В отговор последва мълчание. Ашинов се приближи и каза:

— Те спят, но ние ще ги събудим. Ей, ставайте, тайната царска полиция е дошла!

Яники се поизкашля и стана.

— Какво е това? — извика той, като триеше очите си.

— По дяволите! Ей ти, човече, не чу ли, че тайната полиция на Негово величество императора иска да ви види.

— Ставайте скоро, за да не заиграе камшикът!

— Ние сме уморени — каза Яники, като произнасяше думите с груб акцент. — Целия ден сме работили.

Той се изправи бавно пред Ашинов. Пал направи същото.

— Имате ли паспорти? — извика Ашинов.

— Паспорти ли? Разбира се, че имаме. — Той извади от дрехата си няколко книжа, добре загънати, и ги подаде на Ашинов, който ги взе и дълго ги разглежда.

— Добри са — каза той, — имат и печат.

Но въпреки това, за да ги изпита по-добре, той се приближи до него и като го загледа добре в очите, извика силно:

— Вие сте нихилисти и аз имам заповед да ви арестувам и затворя веднага.

— Какви нихилисти, господине! Вие се лъжете, ние не знаем какви животни са тия нихилистите.

— О, не се преструвай де, но ми кажете незабавно къде сте скрили динамита, който носехте.

— Динамита? Нищо не знаем за подобно нещо.

— Тогава ще ви претърсим.

След това Ашинов даде знак на своите хора да претърсят Пал и Яники. Те претърсиха и всеки ъгъл на зимника.

— Остават непретърсени само креватите — извика един от тях.