Читаем Мъртвите сибирски полета полностью

Един ден му разказа, че получил преди няколко дни от директора на полицията писмо, в което му съобщавал да бди и внимава какви хора влизат в кухнята, тъй като от верен източник научил, че нихилистите се готвят да влязат в царската кухня и там да извършат атентата. Трябваше да има някой предател измежду тях, тъй като не бе възможно полицията да отгатне това, което той бе предложил на събранието, и че от 24 часа в двореца бяха Яники и Пал. Те бяха дошли като зидари в двореца. Бояновски не бе казал още нищо на Лафермо. Той се двоумеше дали да му съобщи това, като се страхуваше сам да не разбере. Реши да му го каже.

— Лафермо — каза Бояновски, — знаеш, че огънят ми не гори добре, тъй че не може да се готви, тъй като една тръба е спукана. Затова през твоето отсъствие извиках двама зидари да я поправят.

— Не е много приятно това, драги — каза Лафермо. — Вие сте ги допуснали да влязат в двореца, без да знаете какви са. Не трябваше да го правите.

— Какво друго можех да сторя? — каза Бояновски. — Тръбата трябваше да се поправи, тъй като не можех да готвя повече.

— Да оставим това настрана. Кажи ми къде се намират тези хора?

— В зимника — каза Бояновски.

— Имат ли легла?

— Колкото можаха, направиха легла от няколко дъски.

— Искам да говоря с тези хора. Мисля, че по погледа им ще разбера техните намерения.

Бояновски нямаше друг изход, освен да заведе Лафермо в зимника при Пал и Яники.

Те работеха през деня около тръбата, която бяха започнали да поправят. Работеха усърдно, обаче целта им бе друга. Щом се стъмнеше, те започваха да приготвят работата, за която бяха дошли. Зад тази тръба бяха поставили фитил, който достигаше до жилището на императора. За да не бъде забелязан фитилът, те го бяха намазали с вар и така по-добре го закрепваха към стената. Мислеха да разкъртят варта и после да го запалят. На тавана бяха направили незабелязано една кутийка от цинк, където щяха да турят динамита. Когато фитилът бъде запален, динамитът ще избухне, таванът ще падне, а след него и стаята на царя. Те не говореха през деня никак за своя план, за да не ги чуе някой. Вечерта, когато всичко се успокоеше, те обсъждаха плана.

Когато Бояновски влезе с придружаващия го, в зимника цареше тишина. Двамата зидари вършеха тихо своята работа. И двамата мислеха, че сега е моментът да останат в двореца.

Един поглед на Бояновски бе достатъчен да ги успокои и да им покаже, че няма защо да се плашат от Лафермо. Лафермо се приближи до тях. Попита ги откъде са родом, къде са работили преди това. Той прегледа тръбата, която те поправяха. Разпитваше ги коя е причината, задето огънят не гори добре. Яники намираше какво да му отговори на всичките въпроси, като че бе работил през целия си живот зидарство.

И двамата се показаха така наивни, че Лафермо не се усъмни никак в тях. Бе съвсем спокоен, когато се върна с Бояновски в стаята си.

— Изглежда, че са честни хора, — каза той.

— И аз така мисля.

— Но и така да е, трябва да гледаме по-скоро да ги изпратим от двореца — каза Лафермо. — Аз оставям това на вас, гледайте да ускорите привършването на работата.

— Не се тревожете — каза Бояновски, който се радваше, че ще може по-често да се среща през деня с приятелите си.

Бояновски отиваше тайно вечер при тях.

Когато една вечер отиде при тях, Яники и Пал споряха върху внасянето на динамит в двореца — нещо невъзможно, тъй като всеки човек бивал преглеждан от слугите при влизането.

Те сами не можеха да сторят това, нужно им бе трето лице.

Казаха това веднага на току-що влезлия Бояновски. Бояновски се замисли малко и им каза, че това ще направи той сам.

— Аз не трябва да се преобличам, само ми кажете горе-долу каква е големината му.

— Около 5–6 сантиметра дълго и 3–4 широко — каза Яники.

— Утре вечер ще имате динамита — каза Бояновски. — Аз ще го донеса в двореца, и то пред очите на Лафермо, който не ще знае какво е.

— Ако сполучиш, нашият план е наполовина изпълнен. Фитилът е готов и така е поставен, че никой не би го забелязал.

— Мислите ли, че взривът ще бъде достатъчно силен? — попита Бояновски.

— Повече, отколкото е необходимо — отговори Яники. — Той ще хвърли двата етажа във въздуха.

— Коя стая се намира над зимника?

— На дежурния офицер — каза Бояновски.

— Всичките тези деца ще бъдат жертва на смъртта — каза Яники.

— Над тази стая какво има?

— Трапезарията — отвърна Бояновски.

— Стаята, в която императорът се храни? Възможно ли е взривът да е толкова силен, че да достигне до горната стая?

— Не само до втория, но и до третия етаж. Това е пресметнато точно — каза Яники. — Кой е на третия етаж?

— Престолонаследникът — отговори Бояновски.

— Не само царят ще пострада, но и престолонаследникът — каза доволно Яники и очите му светнаха.

— А вие ще можете ли да се спасите, драги приятели?

Яники и Пал се погледнаха въпросително. Те знаеха, че един от тях не можеше да се спаси.

Бяха решили да теглят жребий — кой да запали фитила.

— Като се има предвид целта, нашият живот нищо не струва. Когато запалим фитила и излезем, пазачите ще ни заловят. И в единия, и в другия случай сме загубени.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Люди как боги
Люди как боги

Звездный флот Земли далекого будущего совершает дальний перелет в глубины Вселенной. Сверхсветовые корабли, «пожирающие» пространство и превращающие его в энергию. Цивилизации галактов и разрушителей, столкнувшиеся в звездной войне. Странные формы разума. Возможность управлять временем…Роман Сергея Снегова, написанный в редком для советской эпохи жанре «космической оперы», по праву относится к лучшим произведениям отечественной фантастики, прошедшим проверку временем, читаемым и перечитываемым сегодня.Интересно, что со времени написания и по сегодняшний день роман лишь единожды выходил в полном виде, без сокращений. В нашем издании воспроизводится неурезанный вариант книги.

Герберт Джордж Уэллс , Герберт Уэллс , Сергей Александрович Снегов

Фантастика / Классическая проза / Космическая фантастика / Фантастика: прочее / Зарубежная фантастика
Пнин
Пнин

«Пнин» (1953–1955, опубл. 1957) – четвертый англоязычный роман Владимира Набокова, жизнеописание профессора-эмигранта из России Тимофея Павловича Пнина, преподающего в американском университете русский язык, но комическим образом не ладящего с английским, что вкупе с его забавной наружностью, рассеянностью и неловкостью в обращении с вещами превращает его в курьезную местную достопримечательность. Заглавный герой книги – незадачливый, чудаковатый, трогательно нелепый – своеобразный Дон-Кихот университетского городка Вэйндель – постепенно раскрывается перед читателем как сложная, многогранная личность, в чьей судьбе соединились мгновения высшего счастья и моменты подлинного трагизма, чья жизнь, подобно любой человеческой жизни, образует причудливую смесь несказанного очарования и неизбывной грусти…

Владимиp Набоков , Владимир Владимирович Набоков , Владимир Набоков

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века / Русская классическая проза / Современная проза