Мъртвите сибирски полета

— Трябва да стана велик човек — каза Кардов развълнувано. — Оттогава не мога да забравя тия думи. Те ме съпровождат насън и наяве, звучат ми непрестанно: ти трябва да станеш велик човек, велик като… и ето, оттогава аз все се възвишавам, Феодора, От обикновен офицер на тайната полиция станах директор на тайната петербургска полиция. Тази длъжност не е така незначителна както в обществото, така и в държавата. Питам ви сега: Феодора, желаете ли да ми станете жена?

— Повтарям, както по-рано: трябва да станете още по-голям човек, Кардов!

Бледното лице на Кардов се свъси, веждите му се свиха и той напразно поглаждаше брадата си.

— Знам, вие искате да стана още по-велик, Феодора — каза й той тихо. — Добре, аз ви разбирам, вие държите на своето; това, което не давате на полицейския директор, ще благоволите да дадете на министъра на полицията?

Той млъкна, като че очакваше от нея отговор, но хубавата вдовица не отговори, само лека усмивка се показа на устните й.

— Министър на полицията. Нали звучи по-добре? Аз ще ви докажа, Феодора, че пред нищо не ще се спра, за да ви придобия.

Той се поклони и си отиде.

Феодора го изпрати с поглед, в който се четеше присмех и ирония.

— Никога няма да бъда в твоите прегръдки — каза тя. — По-скоро бих прегърнала змия, отколкото тебе.

Тя се запъти към салона, където в това време свиреха и танцуваха валс.

Двойките се обръщаха след нея. Няколко кавалери изтичаха при хубавата Феодора и я поканиха да танцува.

Феодора не бе разположена. Тя стана умислена, след като чу думите на Кардов. Не можеше да забрави, че Бояновски е свободен от робството.

Отказваше на всички покани за танц и си помисли: не беше ли по-добре да напусна това общество? Но изведнъж някой извика:

— Хубава вдовице, ще ми откажете ли, ако ви поканя на валс? Феодора се обърна: пред нея се представи млад хубав момък с руса брада и с живи пламенни очи.

— Хуго — извика учудено тя. — Вие тук? На бала на великия княз?

— Като научих, че си тук, веднага си взех входен билет — каза той с ясен глас. — Надявам се, че не ти е неприятно да ме видиш тук.

— Що за въпрос? — каза тя, смеейки се. — Но слушай, знаеш ли, че никой не трябва да забележи нашите близки отношения? Затова не ми говори на ти, нито ме наричай Феодора. За тебе трябва да съм госпожа Бояновска, както ти за мен си Хуго барон фон Пал.

— Добре тогава, госпожо Бояновска — отговори Хуго сърдито, — моля ви да потанцувате с мен.

За един миг тя се намери в прегръдките на младия курландски барон. Въртяха се из салона под звуците на чудесната музика, гърди до гърди и сърце до сърце.

Хубавата двойка правеше особено впечатление. Другите двойки се оттеглиха и ги оставиха сами.

Феодора бе опряла красивата си главица до рамото на младия танцьор. Топлият й и приятен дъх го унасяше и опиваше и той все по-силно я притискаше до гърдите си.

А тя! Все повече и повече се отдаваше на това сладко чувство, защото той, той бе човекът, когото любеше, на чиито гърди би желала вечно да сънува.

Да, гърдите й се повдигаха от силна страст към този млад човек. Хуго също се смяташе за най-щастливия човек, тъй като имаше най-хубавата жена в целия Петербург. Той беше луд за нея.

Най-после придружи дамата до едно канапе с червена корона на облегалката.

— Това беше чудесно, неизказано хубаво! — каза Феодора. — След такъв хубав танц празненството вече няма значение, затова те моля, Хуго, придружи ме до вкъщи. Искаш ли да ти предложа чай?

Преди Хуго да отговори, адютантът на великия княз се изправи пред него, поклони се ниско и каза:

— Господине, Негово царско височество великият княз иска да се запознае с вас. Имайте добрината да ме придружите.

Нищо не му оставаше на Хуго, освен да се отзове на поканата. С поглед, пълен с любов, той се прости с Феодора и тръгна след адютанта към мястото, където го очакваше великият княз.

Константин го поздрави с леко кимване.

— Току-що научих, че вие сте барон Фон Пал…

— Хуго барон фон Пал, Ваше Височество — каза младият човек и учтиво се поклони.

— Доколкото помня, тази фамилия води началото си от Курландия — каза великият княз, без да издаде вълнението си.

— Глава на фамилията е баща ми Фридрих фон Пал, който се намира от дълго време в източната провинция.

— Фридрих фон Пал ваш баща ли е? — попита раздразнен Константин. — Той има някакъв имот в околностите на Рига.

— Тъй вярно, Ваше Царско Височество! Моят баща живее в имението си в Паулинкс.

— Веднъж бях гост на баща ви — каза великият княз с колеблив глас. — Не си спомням да съм ви виждал. Тогава имаше големи флотски маневри в Рига.

— Аз прекарах няколко години в Берлин, където завърших образованието си.

— Спомням си, баща ви ми разправяше, че имал син в Берлин. Ако не се лъжа, имате и една сестра?

Гласът на великия княз потрепваше предателски и той се облегна на стола, който се намираше пред него.

Челото на Хуго се свъси, устните му потреперваха и той едва проговори:

— Да, имах една сестра, Ваше Височество, имах, обаче сега нямам!

— Значи е умряла? — попита великият княз.