Мъжки игри

— Значи е бил от групата на Усоев — каза замислено Юра. — А групата на Усоев, доколкото знам, вече не е сред живите. Онова, което остана от нея, плавно се вля в групировката на господин Ляшенко, с прякор Ляха. Та така, очевидно нещо в днешното положение на нещата никак не харесва на момчето Никита. Любопитно.

Настя прекара цялата сутрин в анализиране на сведения, които имаха или можеха да имат отношение към маниака-удушвач. Вече започваха един след друг да се получават актовете от съдебномедицинските експертизи на седемте трупа и от съпоставянето на заключенията на съдебните медици също можеше да се извлече някаква информация. Ето например за първия от откритите трупове беше отбелязано, че на шията на потърпевшия са били открити следи от нокти, докато при всички следващи жертви при същата сила на натиск върху шията следи от нокти са липсвали. От това можеше да се направи заключение, че във времето между първото и второто престъпление убиецът си е изрязал ноктите. Забележителна подробност! Ако можеше и маниакът да се намери чрез нея…

Имаше обаче и друга подробност. Разположението на кръвонасяданията по шиите на потърпевшите говореше, че удушвачът е бил много висок човек. Удушените бяха на ръст от метър и шейсет и два до метър и осемдесет и във всички случаи локализацията на следите от пръсти спрямо края и ъглите на долната челюст беше такава, че позволяваше да се твърди: нападащият е бил по-висок от жертвата. За съжаление локализацията и направлението на браздата от примката не бяха казали на експертите нищо интересно за престъпника. След като е притискал силно сънната артерия, той е поставял изпадналия в безсъзнание човек на пода, свалял е шала или кърпата му и го е доудушвал с примка, както бе посочено в заключението на съдебните медици: „с движение отзад напред и от горе на долу, което се потвърждава от наличието на насочена косо надолу бразда в долната част на шията“. Експертите смятаха, че ръстът на престъпника определено е бил най-малко метър и осемдесет, а най-вероятно — близо два метра. И това не беше малко. Можеха да се опитат да потърсят престъпника сред баскетболистите.

И още нещо. Може би най-важното. Човекът се прибира между единайсет и дванайсет през нощта, влиза в празния вход. И тогава го нападат. Само в приказките това може да се случи лесно и да мине гладко. Какво значи „и тогава го нападат“? Удушвачът е вървял след жертвата по пустата улица, влязъл е с нея във входа… Възможно ли е хората да са толкова безгрижни? А и експертите твърдяха, че нито един потърпевш не е бил много пиян, в което състояние всички хора са братя, а всяко море ти изглежда до коляно. Дали удушвачът е идвал срещу жертвата? Това би трябвало още повече да уплаши човека или поне да го притесни. Никой не се оставя толкова лесно да го сграбчат за шията. Трябваше да има следи от борба. А такива практически нямаше. Тоест потърпевшият изобщо не е очаквал да го нападнат, не е напрягал инстинктивно мускулите си и когато пръстите на удушвача са докосвали сънната му артерия, моментално се е предавал и е припадал. За това можеше да има три обяснения. Първото: потърпевшият е познавал убиеца и не се е страхувал от него. Направените проверки засега не бяха потвърдили тази версия. Във всеки случай до днес не бяха открити общи познати между седмината. Второто: убиецът се е появявал внезапно, не е вървял нито след жертвата, нито срещу нея, изскачал е от мрака, където търпеливо е причаквал закъснелия обитател на блока. На теория това беше възможно, но на практика… Всички входове, където са били намерени труповете, бяха добре осветени и нямаха „кьошета“, където човек да се крие дълго време и откъдето да изскочи внезапно.

Оставаше третото обяснение: потърпевшият е видял убиеца си, но не се е уплашил от него и не е очаквал той да го нападне, макар че не го е познавал. От кого може да не се уплашиш посред нощ в пуст вход? От дете. Или от жена. Много висока жена…

Телефонът иззвъня и прекъсна размислите на Настя. Вдигна слушалката и чу гласа на Коротков.

— Ася, погледни, ако обичаш, в листчетата си, трябва ми адресът на този глупак Мамонтов. Чакам го вече цял час, вкочаних се.

— Ама не дойде ли?

— Не дойде, тази гад. Ще му откъсна главичката, когато го намеря.