Мъжки игри

С усилие се завлече до банята, вмъкна се под душа и направи водата по-студеничка. След десетина минути му поолекна. Някога, още при съветската власт, в аптеките се продаваха чудесните таблетки „аерон“. Сега отдавна вече не ги произвеждаха, но Баглюк още в онези стари времена се бе изхитрил да си купи голям запас от аерон, защото при правилно съхранение срокът на годност на таблетките беше чак до деветдесет и осма година. Една таблетка аерон, съчетана с таблетка новоцефалгин, даваше доста добър ефект при главоболие и гадене след препиване.

Вече беше излязъл от банята, беше извадил заветните лекарства и се готвеше да ги глътне с вода, когато окаченият на стената в кухнята телефон иззвъня. Баглюк реши да не вдига. Нямаше сили да говори. Звъненето не спираше, а не можеше лесно да изключи телефона. За да го направи, трябваше да вземе отвертка, да клекне и до безкрай да отвинтва болтове и да издърпва клеми. В сегашното му състояние на Валентин и през ум не му мина да се захване с толкова сложни процедури. Нещо повече — апаратът беше стар, регулаторът на силата на звъна отдавна беше повреден, така че нямаше никаква възможност поне да намали звука. Освен ако отидеше до спалнята, за да донесе възглавница… Ама какво щеше да прави с тази възглавница? Та нали телефонът беше на стената, а не на хоризонтална плоскост. Не, по-добре беше да вдигне, защото от тези сърцераздирателни звуци всеки момент щеше да получи гърчове. О, господи, защо пи толкова снощи?

— Ало? — с глас на умиращ изломоти в слушалката Баглюк — надяваше се нахалният абонат да го възприеме като тежко болен и да се почувства неудобно.

— Валентин Николаевич? — чу той абсолютно непознат глас.

— На телефона — каза Баглюк, като си представи себе си като Маргарита Готие във финалната сцена.

— Интересува ли ви материал за убийство?

— Зависи за какво.

— Убийството е извършено вчера. А убитият е осведомител на „Петровка“. Спомнете си, в доста вестници напоследък се появиха публикации как милицията вербува хора, използва ги, а после ги захвърля, понеже не са й нужни повече. Осведомителят вече не интересува никого, нещо повече — престават да пазят дори тайната на името му. И ето ви резултата. Неизвестно защо вашият вестник, толкова популярен и обичан от московчани, нито веднъж не е засягал тази тема. Каква е причината, не ви ли е интересна?

Баглюк започна бързо да се съживява. Изглежда, още не е стигнал до финала на пиесата, когато Маргарита умира от туберкулоза. Действието се измества назад, към средата.

— Интересна ни е, но не сме имали материал. Не е имало много случаи като този, за който говорите, и всеки път други вестникари са ни изпреварвали. А когато материалът не е ексклузивен, интересът към него не е същият.

— Тогава това определено ще ви заинтересува — каза непознатият събеседник. — Защото вие сте първият, който научава, че убитият вчера Никита Мамонтов е бил осведомител и е поддържал постоянна връзка със служител от отдела за борба с тежките насилствени престъпления.

— Но на мен ми трябват доказателства — предпазливо каза Баглюк. — Сигурно знаете, че нашият вестник и без това беше въвлечен в няколко съдебни процеса заради публикации, изградени върху непроверени данни.

— Естествено — спокойно отговори непознатият. — Ще ви представя доказателства. Ще си уговорим ли среща или искате да си помислите?

— Искам да разбера какъв е вашият интерес. Защо предлагате материала именно на нашия вестник и именно на мен? И какво искате в замяна?

— Ще ви обясня. Вашият вестник е единственият от ежедневните издания, който може да пусне материал с такава степен на сложност. Разбира се, в „Съвършено секретно“ или „Криминална хроника“ има професионалисти, които по-добре от вас ще разнищят материала и ще го поднесат по-ефектно, но те излизат веднъж месечно. А изстиналото ястие губи цялата си привлекателност. Сега относно моя личен интерес. Аз работя в правоохранителните органи и не ми е безразлична съдбата на агентурно-оперативната дейност. За съжаление, при днешното положение на нещата тази съдба е незавидна. И аз искам да направя всичко, за да прекъсна съществуващата тенденция, като организирам кампания в средствата за масова информация. Кампанията може би ще накара нашите ръководители най-сетне да се замислят, че системата за разкриване на престъпления и издирване на престъпниците се разпада пред очите ни.

Това изказване убеди Баглюк. Във всеки случай вече беше срещал хора, които се опитваха да се борят за идеята си чрез скандали в пресата. Вярно, че тези идеи винаги бяха политически, а не тясно професионални… Обаче материалчето щеше да стане супер! Да си оближеш пръстите.

* * *