Началото

Котаро започна да събира сведения за селата, които вероятно се намираха в съседство с мястото, където бе успял да открие Исаму. Нито едно от тях не бе отбелязано на карта, нито се водеше като източник на налози към някоя област. Подобни на тях имаше много из Трите провинции, Племето също притежаваше няколко. Две неща безпокояха Котаро. Тлеещият страх, че Исаму може да е оставил дете, и постепенното разбулване на нещо, за което знаеше твърде малко — тайна секта, която съществуваше нелегално сред най-бедните — селяни, низвергнати от обществото, проститутки — където хората водеха твърде жестока битка за собственото си оцеляване, за да се интересуват особено от съседите си. По тази причина членовете на сектата бяха известни под прозвището Скритите.

Котаро се зае да събира за тях сведения, макар и откъслечни, и впоследствие гледаше да ги предава на определени хора от воините на Ийда, с които поддържаше връзка. Сред тях особено важен бе мъж на име Андо, чието потекло бе неясно, но който бе станал един от най-доверените васали на Садайоши благодарение на своята склонност към жестокости и на безпощадността си в боравенето с меча. Двата основни факта, които излязоха наяве относно Скритите — че не биха отнели живот, в това число и техния собствен, и че се обричат във вярност към някакъв невидим бог, по-велик от който и да е владетел — бяха сериозно оскърбление към класата на воините. Не беше трудно чрез Андо синът на Садайоши Садаму — да бъде надъхан с омраза към тази секта и да се предприемат действия за нейното унищожение.

Котаро така и не успя да открие селцето, но вярваше, че рано или късно Ийда Садаму и неговите воини ще го сторят, и ако Исаму е оставил някакви деца, ще се разправят с тях веднъж завинаги.

Шеста глава

Жребците растяха и когато навършиха три години, бяха обяздени от владетеля Мори с помощта на сина му Кийошиге. Обичайните дейности, свързани с обучение и тренировки, продължаваха. Към Шигеру и Кийошиге се присъединиха и двамата синове на Китано Тадакадзу — Тадао и Масаджи. Тадакадзу бе господарят на Цувано — малък крепостен град на три дни път южно от Хаги, в подножието на главната планинска верига, разполовяваща Средната провинция. Той бе важна спирка на междуградския път, водещ към Ямагата — втория по големина град на клана Отори — и в него се намираха множество странноприемници и гостилници. Фамилията Китано имаше къща в Хаги, където момчетата живееха, докато караха своето обучение редом с останалите свои връстници. Те се превърнаха в сплотена група, насърчавани от своите преподаватели не да си съперничат един с друг, а да изградят помежду си взаимоотношения на преданост и другарство, които да се превърнат в основата на бъдещата устойчивост на клана — техните различни умения бяха признати и поощрявани — Шигеру с меча, Тадао с лъка, Кийошиге с конете, Масаджи с копието.

Когато навлязоха в периода на своето мъжко съзряване, те изживяваха заедно и първите пориви на желанието. Шигеру често изпитваше копнеж по девойката от реката, макар че оттогава не я бе виждал, и се улавяше, че се е втренчил с желание в очертанията на коленичилата на прага прислужница, в белия й тил, в извивките на тялото й под меката роба. Макар и година по-малък, Кийошиге бе твърде развит за възрастта си и изпитваше същата възбуда. Съвсем естествено за тъй близки приятели, те се обърнаха един към друг, откривайки насладите на тялото, запечатвайки със страст своята свързаност. Веднъж една от прислужниците, година или две по-голяма от Шигеру, влезе в стаята и ги изненада, взе да се извинява, но дишането й се ускори и страните й поруменяха; тя разхлаби робата си и се присъедини към тях, обладана от желание. В продължение на две седмици Шигеру бе като омагьосан от нея — чувстваше се омаян от кадифената й кожа и от начина, по който желанието й си съперничеше с неговото без всякакъв свян — докато един ден тя внезапно изчезна, а той получи нареждане да се яви при баща си.

За негова изненада двамата се оказаха съвсем сами в помещението — не си спомняше някога да се е срещал с баща си без присъствието на главните васали или на чичовците си. Владетелят Отори му даде знак да се приближи и когато двамата седнаха коляно до коляно, баща му впери изпитателен поглед в лицето му.