Началото

Шигеру заговори по-тихо, макар че нямаше кой да го чуе в проливния дъжд, и неуверено, тъй като не беше сигурен доколко тя би пожелала да му разкрие истината.

— Да, Харада е имал нещо като видение. Не е необичайно сред тези хора — техният бог им говори направо, когато му се молят. Изглежда, чут веднъж, този глас трудно може да бъде пренебрегнат.

Той почувства, че тя говори от собствен опит.

— Ти чувала ли си го?

Тя се усмихна леко.

— Има много неща, които ми допадат в това учение — отвърна Наоми. — Моите деца ме научиха колко ценен е животът и колко ужасно е да бъде отнет. И все пак като глава на своя клан си давам сметка, че отказът от меча би обрекъл народа ми на незабавно поражение от всички тези въоръжени воини, които ни заобикалят. Трябва да притежаваме достатъчно сила, за да противостоим на техния жесток и ненаситен стремеж към завоевания. Но ако всички вярват, че след смъртта ще се изправят на съд пред своя бог, може би страхът от наказание ще ги обуздае.

Той се съмняваше, чувствайки, че хора като Ийда, които нямат страх от нищо ни на земята, ни на небето, могат да бъдат контролирани единствено със силата на оръжията.

— Понякога ми се струва, че гласът говори на мен, но поради положението, което заемам, мисля, че не мога да отговоря. Смятам, че е отвратително хора, които не се отбраняват, да бъдат преследвани и изтезавани — продължи тя. — Трябва да им бъде позволено да живеят в мир.

— Те полагат клетва за вярност към някаква небесна сила, не към своите господари тук на земята — възрази Шигеру. — Затова не заслужават доверие. Дълбоко съжалявам, че Харада повече няма да ми служи.

— Можеш да имаш доверие на Харада — рече тя.

— Би ли ме наблюдавала безучастно, докато се бия с трима души?

— Не, бих се сражавала редом с теб. Аз не твърдя, че съм една от Скритите, а просто се възхищавам на част от техните убеждения и ги уважавам.

Имаха да си кажат толкова неща, да споделят един с друг и всичко, което научаваха за другия, само разпалваше желанието им. Когато страстта се уталожваше, възобновяваха разговора си и така през целия ден, докато дрезгавината постепенно угасна и настъпи нощта, която засили чувството им, че са откъснати от света, все едно се бяха пренесли в някаква омагьосана къща извън времето. Дъждът продължаваше да се лее. Двамата почти не спаха, изцяло погълнати един от друг, телом и духом, докато изтощението и страстта замъглиха всички бариери помежду им и те сякаш наистина се сляха в едно.

Когато най-накрая дъждът намаля след пладне на втория ден, тишината ги изтръгна сякаш от томителен сън и ги призова обратно в техния отделен живот, към раздяла, изпълнена с болка и радост. Сачие и Бунта се върнаха по здрач, готови да изсипят безброй извинения заради закъснението, но щом видяха, че Шигеру е още там, застинаха безмълвни. Младият мъж незабавно излезе навън да се погрижи за конете. Сачие влезе и им приготви храна. Изобщо не се бяха сетили да ядат и сега усетиха неистов глад. Беше купила яйца и зимни зеленчуци, от които направи бульон със соев пастет и извара. По-късно сготви ориз и обеща да опече оризови питки за из път. После отиде да спи в стаята, която преди това бе заемал Шигеру, като нищо в поведението или в изражението й не издаваше чувствата й, макар че очевидно бе наясно с онова, което се бе случило помежду им — самият въздух изглеждаше кадифен и наситен със страстта им.

— Няма да каже нито дума на никого — увери го владетелката Маруяма.

— А конярят?

Но всъщност това не го вълнуваше — беше благодарен, че ще прекарат още една нощ заедно, а няма да лежи треперещ в страст на крачки от нея, както преди. Пресегна се, плъзна ръце под гладките й гъсти коси и обхвана главата й с длани.

— Той е дискретен и мълчалив младеж. Сачие ще го накара да се закълне, че ще пази тайна. Аз съм в собственото си владение — мога да правя каквото пожелая! Никой няма да ме разпитва или да ме предаде!

— Но Ийда може да има шпиони навсякъде — дори любовницата на Араи работи за Племето, значи най-вероятно и за Ийда. Как да разберем на кого да имаме доверие?

— Давам си сметка за всичко това и все пак точно сега имам чувството, че никой не може да ни стори зло — прошепна тя.

Когато се изсипа в нея, почувства същото, но вече знаеше, че тази новородена страст може да означава само още по-големи опасности и за двама им.

Четирийсета глава

Шигеру измина обратния път в изтощение, при все това въодушевен, обладан от надежда и щастие — чувства, които само седмица по-рано биха му се сторили непостижими. Даваше си сметка, че в несигурността на техния изпълнен с насилие свят двамата можеха да не се видят повече, но онова, което съществуваше помежду им, бе вечно и никой не можеше да му го отнеме. Отново почувства главата й в дланите си, копринения допир на косите й, чу гласа й — вземи, пий — и видя лицето й, сияещо, засмяно.