Началото

Шигеру предполагаше, че Терада си е вкъщи, тъй като бе видял кораба му в пристанището, подготвян за отплаване на следния ден през време на отлива. Знаеше, че мнозина от присъстващите са го разпознали, тъй като усещаше тяхното уважение и радостта им. Вероятно някой от тях бе уведомил Терада, защото той лично се появи на портата и сърдечно го покани да влезе.

— Владетелю Шигеру! Каква приятна изненада… и голяма чест, ако мога да си позволя липсата на дискретност.

Той не направи опит да сниши глас, очевидно на мнение, че в собствения си дом може да прави и да говори каквото си поиска. Никой нямаше да посмее да отнесе нещо от казаното на владетелите Отори — семейството му би понесло наказанието на Терада още преди да е изрекъл предателските слова.

Терада даде няколко заповеди с рязък глас; прислужници донесоха чай, вино и хапки сурова риба, току-що отрязани от още живото същество, все още тръпнещи, топящи се в устата със соления вкус на самото море. Поговориха си за луната и приливите, за времето и сезона, а след това, отправил поглед през залива към отсрещния вулкан, Шигеру рече уж между другото:

— Предполагам, че Ошима е много различен от Огнената планина.

— Владетелят Шигеру не е ли ходил там?

Шигеру поклати глава.

— Винаги съм искал.

— Казват, че Огнената планина е по-стабилна. Ошима е твърде непредвидим. Никой не би дръзнал да построи къща като тази до тамошния вулкан… макар че от време на време се изкушавам, особено когато владетелите почнат да се чудят как да ни измъкнат още пари.

Той напълни отново купичката на Шигеру и пресуши своята. Владетелят не отвърна, като съзнателно запази безстрастно изражение. Говориха за други неща, но когато Шигеру тръгваше, Терада каза:

— Нищо не ни пречи тази седмица да спрем при Ошима. Защо не дойдете с нас?

— С удоволствие — отвърна Шигеру с обичайната си открита усмивка.

— Елате на пристанището утре вечер… ще отсъстваме около седмица.

Шигеру се прибра у дома и извърши нужните приготовления за пътуването, уведоми майка си и Ичиро и написа кратко писмо на чичовците си, което остави на Ичиро със заръката да им го отнесе след заминаването му. Не спомена нищо за удължаване на пътуването си до крайбрежието на Маруяма, но на следната вечер, докато корабът на Терада се носеше по вълните, подпомогнат от отлива и югоизточния вятър, той попита по-възрастния мъж:

— Някога спирате ли по крайбрежието на Маруяма?

— Случвало се е да пускаме котва в Охама, когато вятърът извие на север и не можем да се върнем в Хаги. Защо? Искате ли да отидете там?

Шигеру не отговори веднага. Терада го подкани с жест да се приближи.

— Аз нямам тайни от моите хора — рече той тихо. — Но може да имате неща, които предпочитате да не се знаят на кораба, и аз ще се съобразя. Ако искате да отидете до Маруяма, ще се погрижа това да стане, няма да ви разпитвам за причините, нито ще позволя някой друг да го стори.

— Казвате, че севернякът не ви позволява да се върнете в Хаги? — попита Шигеру. — Ако ме отведете до Кате Джинджа, може ли да ме задържи там няколко дни?

— Ще му наредя и готово — отвърна Терада с усмивка. — Това устройва и нас. Ще спрем при Ошима и ще ловим риба между острова и крайбрежието. Ще се върнем за вас, когато пожелаете.

Светлината гаснеше, а на небосклона изгряваше пълната луна. Шигеру се взря в пътеката, която бе очертала по вълните към Запад, и си представи как поема по нея и стига до мястото, където го чака тя.

Риболовните кораби доплаваха до Ошима призори и спряха в завета на скалите, където изчакаха да се съмне. Бризът секна; морето бе спокойно и тихо се плискаше в базалтовите скали — тъй тихо, че чуваха събуждането на птиците по брега. Слънцето изгря — яркочервен диск, изплуващ от гладката повърхност на океана.

— Времето ще се задържи хубаво през цялата седмица — рече Терада, вперил поглед в безоблачното небе, заслонил очи с ръка.

— Благоприятно за пътуване — съгласи се Шигеру, като се опитваше да прикрие нетърпението си зад невъзмутимо спокойствие.

Мъжете извадиха греблата и навлязоха с гребане в обкръженото от скали пристанище. От разстояние изглеждаше като естествен басейн, но когато хвърлиха котва и скочиха на брега, Шигеру си даде сметка, че природата е била облагородена с помощта на внимателно издялани камъни, наредени така, че да образуват пристан. По подобен начин отсрещната страна бе превърната в защитна стена.

Над главите им се издигаше островърхият вулкан. Черните камъни и старата лава се открояваха сред гората, която напразно се опитваше да ги скрие. Дим и пара се издигаха от кратера на вулкана, както и от множеството горещи извори в подножието му, дори от повърхността на самото море, където горещата вода избиваше през пукнатини на морското дъно.

— Елате, ще ви разведа наоколо — рече Терада и оставяйки мъжете да приготвят мрежите и кошовете, се закатери заедно с Шигеру по камъните; двамата поеха по една стръмна пътека по страничния склон на планината.