Началото

Старейшината кимна утвърдително. Шигеру почувства, че мъжът има да каже още неща по този въпрос, но нещо го възпира, някаква друга обвързаност или осветеност.

— Ти познаваш ли мъжа, който оцеля… Несуторо?

— Разбира се. Израснахме заедно — замълча, преглътна с мъка и довърши: — Съпругата ми е негова сестра.

— Ти си един от тях?

— Не, господарю. Никога не съм бил вярващ. Как бих могъл? Моето семейство оглавява това село от поколения. Винаги сме следвали ученията на Просветления и сме почитали божествата на гората, на реката и на урожая. Моята съпруга прави същото, но тайно в сърцето си се кланя на Тайния. Забраних й да заявява истината открито, подобно на онези, които умряха — трябваше да стъпче техните свети изображения…

— Какво представляват? — попита Шигеру.

Мъжът се размърда неловко и се втренчи в пода.

— Не е моя работа да говоря — отвърна накрая. — Питайте Несуторо.

— Значи си спасил живота на жена си?

Ирие бе мълчал досега, като наблюдаваше и слушаше внимателно.

— Тя оцеля, децата ни — също, но не изпитва признателност към мен за това. Подчини се на волята ми, както се полага да стори една съпруга, но чувства, че е изневерила на своя бог. Онези, които загинаха, са станали мъченици, светци, и ще живеят в рая. Тя се страхува, че ще бъде запратена в ада.

— Това е причината, поради която Тохан тъй силно ненавиждат тази секта — рече по-късно Ирие, след като старейшината бе освободен и двамата бяха похапнали оскъдно. — Жените трябва да се подчиняват на своите мъже, васалите — на господарите си, а тези хора са се отдали на друго… на някаква невидима сила.

— Невидима и несъществуваща — отсече Кийошиге.

— При все това сме виждали реални доказателства за силата на вярата им — отбеляза Шигеру.

— Доказателства за вярата, а не за съществуването на техния бог.

— А какви са доказателствата за съществуването на който и да е дух? — попита Шигеру, но после си спомни как самият той бе видял… бе разговарял… с лисичия дух, който можеше да се явява и да изчезва по собствена воля.

Кийошиге се усмихна.

— По-добре да не задълбаваме в този въпрос. Монасите и свещениците могат да ти отнемат години с техните дискусии.

— Съгласен съм — рече Ирие. — Религиозните практики трябва да поддържат целостта на обществото… а не да го разединяват.

— Добре — Шигеру изпъна нозе, после ги кръстоса и седна, след което смени темата. — От утре започваме обход на цялата граница — от море до море. Трябва да сме наясно с пълната картина на набезите на Тохан. Разполагаме с девет седмици… близо три месеца преди първите тайфуни.

— Нямаме достатъчно хора за продължителни действия — рече Ирие. — А и Тохан ще търсят отмъщение за скорошното си поражение.

— Довечера ще пиша до Ямагата и Кушимото. Оттам могат да ни изпратят по около двеста воини. Вие с Кийошиге може да тръгнете с половината на север. Аз ще поема на юг с останалите.

— Мой дълг е да съпровождам господаря Шигеру — запротестира Ирие. — И простете, но господарят Кийошиге е твърде млад, за да предприеме подобна мисия.

— Въпрос на мнение — измърмори Кийошиге.

Шигеру се усмихна.

— Кийошиге… и всички ние… се нуждаем от целия опит, който можем да натрупаме. Затова ще отидеш с него. Няма да се впускаме в голяма битка, просто показваме на Ийда, че няма да търпим погазване на нашите граници. Но аз искрено се надявам тези схватки действително да доведат до една повсеместна война. Можете да изчакате подкреплението в Чигава. Тръгваме натам заедно утре сутринта. Тази вечер ще пратя Харада да отнесе писмата. А после искам да говоря с мъжа, когото спасихме.

Както винаги, Шигеру бе сложил в дисагите си пособия за писане и печата си и сега помоли да му донесат още лампи и вода за мастилницата. Приготви мастилото и бързо написа до Нагаи в Ямагата и до владетеля Янаги в Кушимото, нареждайки да пратят хора направо в Чигава. После предаде писмата на Харада с думите:

— Няма защо да се свързваш с Хаги или с когото и да било. Най-вече внимавай действията ни да не станат достояние на Китано. Внуши и на двамата, че трябва да се подчинят незабавно.

— Владетелю Отори.

Мъжът се метна на седлото без всякакви признаци на умора и съпроводен от двама войници, носещи факли, потъна в нощта.

Шигеру проследи с поглед как светлините все повече намаляваха, докато накрая вече не можеха да се различат от светулките или от звездите на фона на пълния мрак на равнината Яегахара.

— Надявам се, че одобряваш — рече той на Ирие, който стоеше до него. — Правилно ли постъпвам?

— Действаш решително — отвърна Ирие. — Така трябва, каквито и да са последствията.

Онези, с които ще трябва да живея, помисли си Шигеру, но не го каза на Ирие. Изпитваше онова чувството за свобода, което носи действието. Ирие беше прав — много по-добре бе да действа решително, отколкото да се отдава на безкрайни обсъждания и консултации, скован от суеверие и страх.

— Сега ще говоря с Несуторо — рече той. — Няма защо да идваш с мен.