Началото

— Жив е! Това е владетелят Ийда! Нека да отида; трябва да отида при него.

Мъжът взе да се дърпа от ръцете, които го държаха. Шигеру даде знак на Комори и двамата се дръпнаха настрана, за да говорят насаме.

— Може ли да е оцелял?

— Хората понякога оцеляват. Не падането ги убива… обикновено умират от глад.

— Възможно ли е да го спасим?

— Ще сторим по-добре да го оставим там. Хвърлете и този мъж при него и се преструвайте, че не знаете нищо. Ако Садаму умре, Садайоши ще омекне.

Очите на Комори блестяха от вълнение.

— Мъжете, които избягаха на конете си, ни видяха. Ще изфабрикуват още лъжи за онова, което се е случило, и ще обвинят Отори за смъртта на Садаму. Това би предоставило на Тохан повод за война. Но ако спасим Садаму и го върнем на клана му, ще спечелим куп преимущества.

Като връщането на момчетата Китано, помисли си Шигеру.

— Ако това е волята на владетеля Отори — рече Комори с разочарование в гласа.

— Можеш ли да стигнеш до него?

— Да. Друг въпрос е дали той ще може да ме последва навън.

— Би ли се спуснал през този отвор?

— Не, твърде е дълбоко, а и няма къде да завържем въже. Но за щастие на Садаму има проход, който свързва тази пещера с една друга — тя е по-плитка и около нея има дървета. Макар че е много тясна.

Комори викна към човека на Тохан.

— Колко пълен е владетелят Садаму?

— Изобщо не е пълен!

— Но е едър мъж, нали?

Когато другият се съгласи, Комори рече тихо:

— Може да се наложи да го убедя да се съблече!

— Помощ! — прозвуча гласът от тъмнината. — Чува ли ме някой?

— Кажи му, че идвам — каза Комори. — Кажи му, че ще е нужно известно време.

Мъжът изпълзя до страничната част на склона, където към отвора на пещерата водеше стръмен наклон. Тревата бе хлъзгава и остра. Той извика с глас, все още слаб от преживяния потрес.

— Господарю Ийда! Господарю Ийда! Чувате ли ме?

— Няма как да го чуе — рече презрително един от жителите на Чигава. — Трябва да те хвърлим долу и ще можеш да го попиташ лично.

Мъжът, който бе тъй нетърпелив да последва своя господар в смъртта, бе имал достатъчно време да си спомни всички радости на живота и да даде възможност за изява на естествената си неохота да се прости с тях. Той взе да моли Отори да го пощади, да спаси владетеля Ийда, като обещаваше куп неща от името на клана, на фамилията Ийда и на своята собствена. Шигеру го остави да се опита да се разбере със своя господар, охраняван от половината му мъже, а той самият пое на кон с Комори и останалите през тревистите хълмове. Според него бяха вървели повече от час, докато стигнат до друга падина, където крехкият варовик, разяден от водата и атмосферните условия, бе заприличал на осеяна с шупли повърхност заради множество образувани пещери.

Тук хълмовете бяха с полегат склон и водата се процеждаше от местата, където се бе събирала между скалите. Върху влажната почва растяха няколко бора — два от тях бяха опасани със свещени сламени въжета, които леко се открояваха в тъмната сянка на дърветата. Между тях и входа на пещерата се намираше малко дървено светилище с положени върху него приношения от плодове и цветя. Всички слязоха от конете и Комори отиде до светилището, пляскайки с ръце, за да повика божеството на пещерата, след което се поклони три пъти. Шигеру стори същото и неочаквано се улови, че се моли за живота на врага си.

Приготвиха лампите и завързаха въжетата към най-близкото до входа дърво. Комори се съблече и остана само по препаска, натърка цялото си тяло с масло, за да се плъзга по-леко в тесните процепи. Поколеба се дали да вземе оръжие, но накрая реши да не го прави.

— Ако Ийда ме убие, ще умре там редом с мен — отбеляза той философски.

След Комори бяха спуснати още двама души от жителите на Чигава — те запалиха малък огън на дъното, който да му помогне да се ориентира на връщане. Шигеру седна на ръба до въжето. Наблюдаваше огъня долу и чакаше да мине необходимото време.

Слънцето се извиси на небосклона и премина над главите им, небето бе синьо и безоблачно. Постепенно сенките се прехвърлиха от другата страна на горичката. Когато Шигеру долови тропот на конски копита, слънчевият диск вече бе увиснал току над хълмовете. Един от хората му препускаше към тях в галоп и викаше:

— Комори е стигнал до владетеля Ийда и двамата са поели обратно!

Опита се да си представи драмата, която се разиграваше под него — тъмнината, тесния проход. Какви ли същества обитаваха пещерата? Прилепи, паяци, може би змии, дори таласъми или демони. Смелостта на Комори бе невероятна — самият Шигеру предпочиташе да се изправи пред сто воини, отколкото да потъне в този подземен свят.

Слънцето залезе и огънят долу заискри по-ярко. В здрача пушекът изглеждаше синкав; фигурите на мъжете около него станаха по-тъмни, бяха с размити очертания и сякаш се носеха над земята като призраци.

После изведнъж настъпи раздвижване, разнесоха се викове на облекчение. Комори изпълзя от тесния отвор, обърна се и издърпа след себе си още една фигура.