Началото

— Мъжът, който ме е видял да падам… и него сте задържали, така ли?

Шигеру кимна утвърдително.

— Доведете ми го.

— Той все още се намира на мястото, където владетелят Ийда е паднал в пещерата. Ще дойде при нас утре.

Шигеру долови ропот сред хората, които ги заобикаляха, на едва сдържан гняв от обидния тон, гняв, предизвикан от негодуванието на Ийда. Знаеше, че една-единствена негова дума бе достатъчна… даже по-малко — единствен жест… и с Ийда щеше да е свършено. При все това нямаше да убие невъоръжен мъж, нито пък щеше да предприеме каквито и да било действия, които биха разпалили война, преди кланът Отори да е готов за нея.

Ако бе наясно със собствената си уязвимост, Ийда с нищо не го показа. Изглежда, приемаше създаденото положение и не възнамеряваше да пилее нито време, нито енергия в излишна съпротива. Опъна се до огъня, настани един камък под главата си за възглавница и тутакси потъна в сън.

Шигеру неволно се възхити на хладнокръвието му — нямаше съмнение, че Ийда Садаму е смел мъж и страховит враг. Вече бе видял доказателства за неговата безпощадност и жестокост.

Остана да будува заедно със стражите, които стояха на пост. Никой от хората му не спа много, освен Комори, който бе изтощен от спасителната операция. Всички споделяха безпокойството на Шигеру, все едно бяха хванали мечка или тигър и този хищен звяр всеки момент можеше да се нахвърли върху им. Беше мека, спокойна нощ, звездите проблясваха на небесния купол. Точно преди разсъмване се изсипа дъжд от падащи звезди, който накара хората му да ахнат, и суеверните сред тях тутакси се вкопчиха в амулетите си. Шигеру си помисли за небето, за боговете и духовете, които управляваха живота на людете. Бяха го учили, че най-добрата проверка за едно управление е доволството на хората. Ако владетелят е справедлив, земята получава благословията на небесата. Той искаше да осигури справедливост навсякъде в Средната провинция, да осъществи мечтата си да превърне владението в стопанство. Но хора като Ийда заграбваха властта и господстваха над околните само със силата на волята си, със своето желание за мощ, необременено от състрадание или желание за справедливост. Човек или споделя техните възгледи и им предлага подчинението си срещу защита, или въстава срещу тях, противопоставяйки им собствената си воля, по-силна от тяхната. Той беше признателен за тази странна среща. Никога нямаше да забрави как бе видял Ийда Садаму гол и безпомощен.

Станаха на зазоряване, веднага щом чучулигите подхванаха своята утринна песен, приготвиха конете, закусиха с оскъдна студена храна и поеха на път. Ийда яздеше коня на Комори; към юздечката бяха привързани въжета, а от двете страни го охраняваха воини, за да осуетят всеки опит за бягство, а самият Комори тичаше до стремето на Шигеру, за да ги преведе обратно през коварната местност.

След около час пристигнаха при Леговището на човекоядеца. Нощувалите там мъже бяха готови за път. Човекът на Тохан стоеше до конете и стискаше пръчката, върху която все още стояха кацнали ястребите. Гладни, те изпънаха пера и нададоха пронизителни крясъци. Когато видя Ийда, той се опита да се поклони доземи, без да изпуска пръчката с птиците, скован от страх.

— Донеси птиците! — заповяда му Ийда от седлото.

Мъжът стана и отиде при него, като държеше пръчката така, че да е на нивото на гърдите на неговия господар. Ийда грабна едната птица с голи ръце. Тя се съпротивляваше, надавайки резки писъци, като в същото време се опитваше да се отбранява с клюн и нокти. Той й прекърши врата и я хвърли на земята, после уби и втората по същия начин, само че нея запрати право в лицето на своя васал.

Никой не промълви нито дума. Никой не би дръзнал да се застъпи за живота на този човек. Той беше Тохан — Ийда можеше да направи с него каквото си пожелае. Мъжът остави пръчката на тревата; движенията му вече не бяха непохватни, а почти грациозни в тяхната решителност. Той съблече връхната си дреха — вече беше свалил кожената си ризница — и рече тихо:

— Моля да ми върнете меча.

Воините на Отори го отведоха встрани от Ийда при ръба на пещерата. После хвърлиха тялото в бездната.

— Закуската на човекоядеца — каза един от тях. Птиците лежаха в прахта, а яркото им оперение постепенно избледняваше. В очите им вече пъплеха мравки.

Ирие и Кийошиге се изненадаха, когато ги видяха да се връщат толкова рано, а щом разбраха кой е техният спътник, изненадата им прерасна в удивление.

— Владетелят Ийда Садаму претърпя ужасно произшествие — поясни Шигеру. — Имаше късмет, че се размина със смъртта. Ще бъде наш гост, докато се съвземе.

Той обясни накратко какво се беше случило и съпроводи Ийда до най-хубавата стая в странноприемницата, като се отнасяше към него с преднамерена вежливост, дори настоя да му бъдат предоставени най-изискано облекло и храна. Лично провери охраната на Ийда, след което самият той се изкъпа, премени се грижливо в официални роби и повика бръснар, за да обръсне лицето и темето му и да среши косите му.

После седна да обсъди положението с Ирие и Кийошиге.