Началото

Наследникът на клана Тохан беше гол, омазан целия с масло и вода, с ожулена кожа, която кървеше от стотина дребни одрасквания и охлузвания. С помощта на въжето бе изтеглен на повърхността, където Шигеру му даде дрехите на Комори, за да се облече, извръщайки очи, тъй като не искаше да го унижава повече, нито да изглежда така, все едно тържествува.

Садаму отиде при извора, клекна до него и изми внимателно тялото си, като от време на време потръпваше от болка, но без да издаде нито звук. После се облече във взетото назаем облекло. Беше по-едър от Комори и дрехите се оказаха тесни.

Шигеру нареди да донесат ядене. Хората му запалиха огън и кипнаха вода. Садаму пи супа и чай и яде лакомо, докато шареше с очи, оглеждайки коне и люде. Шигеру го остави, заобиколен от стражи, и дръпна Комори настрана.

— Ами другите? Само той ли е оцелял?

— Конят му вероятно е омекотил удара. Беше мъртъв под него. Двама от мъжете, които видяхме да скачат, са умрели веднага. Другият беше жив и здрав, но владетелят Ийда му нареди да си отнеме живота. Накара ме да му държа лампата, за да може да гледа. Сякаш това поуталожи гнева му — Комори замълча за момент и после добави: — Помислих, че ще убие и мен. Донесе меча и ножа си, но се принуди да ги остави, защото нямаше как да мине с тях през тесния проход. Не можеше да понесе, че някой го е видял безпомощен. Не искаше свидетели. Ние му спасихме живота, но той ще ни мрази за това. Трябваше да го оставим там.

Не, трябва да го използвам, помисли си Шигеру. Върна се при Ийда и стори пред него лек поклон.

— Надявам се, че не си ранен?

Ийда се втренчи в него и няколко мига остана безмълвен.

— Изглежда, съм ти задължен. Благодаря. Ще те помоля утре да ми дадеш един кон и да ме проводиш до границата.

— Смятам, че е по-добре да се върнем в Чигава, в случай че владетелят Ийда не се е оправил напълно.

— Значи знаеш кой съм?

— Един от хората ти те е видял да падаш и ни каза.

— Те са глупаци и страхливци, всички до един! — възкликна презрително Ийда.

Шигеру го огледа на светлината на огъня и си даде сметка, този човек никога нямаше да се поддаде на състрадание, угризения или страх, което правеше волята му необичайно силна.

Носеше къса, добре оформена брадичка и мустаци — беше малко под среден ръст, но с масивно телосложение. Още нямаше трийсет, но вече си личеше как ще наедрява и натежава с възрастта. Чертите му не се отличаваха с нищо особено, но очите му бяха удивителни — интелигентни, с поглед, от който струеше невероятна мощ, в момента святкащи от ярост — очи на човек, който няма страх от нищо, нито на този, нито на онзи свят. Шигеру си помисли за миг, че разбира защо този човек преследва Скритите с такава жестокост — смяташе, че стои по-високо от всяка присъда — била тя на хора или богове.

— А ти кой си? — попита Ийда, отвръщайки на погледа му, видимо подразнен от факта, че Шигеру го оглежда по този начин.

— Отори Шигеру.

— Вярно? — засмя се горчиво Ийда. — Нищо чудно, че искаш да ме отведеш в Чигава! А после какво?

— Има редица въпроси, които трябва да бъдат уредени между нашите два клана — отвърна Шигеру. — Случайната ни среща представлява чудесна възможност за преговори. Щом те приключат удовлетворително и за двете страни, ще бъдеш съпроводен до границата.

— Тохан са далеч по-силни от Отори. Въпрос на броени месеци е да ни се подчините. Заповядвам ти да ме закараш до границата незабавно… докато все още е светло.

— Смятам, че двамата сме равни по потекло и ранг — отвърна Шигеру. — Не знам по каква причина си прекосил нашата граница, но понастоящем се намираш в Средната провинция, където нямаш никаква власт. Не виждам друга възможност, освен владетелят Ийда да се съобрази с моите желания. Можеш да го сториш доброволно, или ще те вържем с въжета и ще те отведем като затворник. Изборът остава на владетеля Ийда.

— Кълна се в небесата, че ще видя теб овързан с въжета, преди да умра — отвърна Ийда. — Как смееш да ми говориш по този начин?

— Аз се намирам на собствена земя, наследник съм на своя клан. Мога да говоря както си пожелая!

— На колко си години? — попита Ийда.

— Вече съм мъж. Тази година отбелязах пълнолетието си.

— Да, чувал съм за теб. Ти си се бил с Миура…

— Беше честен бой! — прекъсна го Шигеру.

— О, не се съмнявам, макар че на нас ни изнася да представяме нещата другояче. Убеден съм, че Отори Шигеру никога няма да извърши нещо подло.

Презрението в гласа му накара кръвта на Шигеру да кипне; лицето му пламна. Той положи усилие да овладее гнева си, осъзнавайки интуитивно, че единственият начин да се справи с Ийда е чрез самообладание, спокойствие и вежливост.

— Казаха ми, че си красив — продължи Садаму. — Но красивите момченца се превръщат в малодушни мъже. Те са разглезени от твърде много внимание, докато са малки. Ако ти си най-добрата издънка на Отори, мисля, че няма от какво да се страхуваме.

Шигеру неволно се удиви на наглостта на Садаму — сам, невъоръжен, обграден от врагове, той бе достатъчно самоуверен, за да се държи преднамерено оскърбително.