Началото

— Ако не бях там, Садаму щеше да умре! — възкликна ядно Шигеру. — Поне няма как да изфабрикуват лъжи за неговата смърт. Освен това той се закле пред свидетели да ограничава хората си и да не допуска повече нахлуване в Средната провинция. Ще имаме мир по границата, а и мините в Чигава са защитени.

— Владетелят Китано е недоволен от твоята намеса в личните му дела — отбеляза по-възрастният от чичовците му.

— Китано лично потвърди верността си към мен, синовете му също — рече Шигеру, като се опитваше да овладее гнева си. — А междувременно Тадао ще стои близо до мен…

Вече не ставаше въпрос за това дали е прав — въпреки че самият той нямаше съмнения — а за това чия воля ще надделее, кой ще се окаже по-силен. Той напомни на чичовците си, че е наследникът на клана, че вече е зрял мъж и че очаква от тях безпрекословна вярност в името на добруването на клана. Не отправи извинения нито към тях, нито към баща си и напусна съвещанието с едва сдържано негодувание. Чувстваше, че баща му трябваше да го подкрепи, и ненавиждаше нерешителността и колебанието на Шигемори. Синовният дълг му налагаше да се подчинява на баща си, но ако безопасността на клана Отори изискваше противоположни действия, какво трябваше да стори, каква политика да предприеме?

Кийошиге бе съпроводил Тадао до жилищата на васалите, а Ирие се бе върнал в собствената си къща извън крепостните стени. Шигеру отиде сам в своите помещения в резиденцията. Свечеряваше се — слънцето вече бе залязло зад стръмния хълм в западната част на градините. Той помоли да му пратят някоя прислужница в банята при горещия извор между скалите. Момичето изтърка мръсотията от кожата му и разтри схванатите му крайници; той я отпрати и се отпусна в горещата вода.

След известно време чу гласа на Такеши в градината. Извика го при себе си. Брат му отиде в банята, съблече се и започна да се мие. После се присъедини към Шигеру във водата.

— Добре дошъл у дома! Всички говорят какво си постигнал! Страхотно! Само как ми се ще да бях с теб!

Шигеру се усмихна. Възхищението на брат му бе сянка на онова, което бе очаквал да получи от своя баща… но неговият искрен ентусиазъм го развесели. Той огледа Такеши — момчето бе пораснало през лятото, крайниците му се бяха удължили, раменете му бяха станали по-широки и се бяха налели със сила.

— И си срещнал Ийда Садаму! Аз щях да се сражавам с него и да го убия!

— Той не беше въоръжен… и беше гол също като теб сега! Когато се облече отново, ми се стори, че е по-разумно да преговарям с него.

— Тохан никога не удържат на думата си — измърмори Такеши. — Не бива да му вярваш.

Кийошиге викна отвън:

— Господарю Шигеру?

— Влез, ела при нас — възкликна Шигеру, когато Кийошиге се появи на прага. — Ще вечеряме заедно.

— Вече се уговорих да хапна с Китано Тадао. Мислех, че господарят Такеши може да дойде с нас.

— Не, искам да вечерям с по-големия си брат — възкликна Такеши — и да чуя за подвизите му.

— Шигеру няма да ти каже нищо — рече Кийошиге. — Твърде е скромен. Ела с мен и аз ще ти разкажа какъв герой е и колко го обичат хората.

— Значи ще ме оставите сам? — възкликна Шигеру, опъна се във водата и с наслада си помисли за сън.

— Не точно.

В гласа на Кийошиге прозвуча нещо, което го накара да застане нащрек. Такеши неволно имитира брат си, опъна се по същия ленив начин, вдигна ръце, сплете пръсти и ги положи под главата си.

— Ще остана с теб — рече той, но в този момент Шигеру вече казваше:

— Иди с Кийошиге, Такеши. Присъствието ти ще е чест за Тадао. Така е правилно.

Кийошиге го подкани:

— Ела, ще ти разкажа как Садаму удуши собствените си ястреби!

— Макар че всъщност ти не го видя — отбеляза Шигеру.

— Така е, само че Комори и другите мъже от Чигава ми го описаха.

Такеши седна и впери поглед в Кийошиге.

— Удушил е собствените си ястреби? Но защо?

— Вероятно защото го бяха отвели при Леговището на човекоядеца.

— Трябва да чуя това — Такеши изскочи от водата, впръсквайки Шигеру. — Нали нямаш нищо против?

— Това е, което трябва да сториш. Бъди вежлив с Тадао. Не искаме да почне да тъгува за Инуяма.

Щом Кийошиге и Такеши тръгнаха, Шигеру се облече в лека памучна роба и се върна в жилището си, наполовина с очакването да прекара нощта сам, но и с предчувствието за още нещо… той сам не знаеше какво. Но пулсът му се бе ускорил, а във вените му бяха плъзнали тръпки не само от горещата вода.

Беше почти мръкнало. При външната врата и в голямата стая бяха запалени лампи, от които бледите багри на цветята по изрисуваните прегради блещукаха в сумрака на фона на златистата повърхност. Очите на чинките25 блестяха сред цветовете, все едно бяха живи. В нишата бе поставена клонка жасмин и ароматът й изпълваше стаята.

Докато изуваше сандалите си, редом с жасминовия мирис Шигеру долови и друг — на парфюмирани коси и дрехи. Спря за миг, за да се наслади на изживяването, на очакването за удоволствие, тъй силно и всепроникващо като самото предстоящо удоволствие.