Началото

— Господарят Отори бе много доволен от последното ни сътрудничество — рече Кийошиге. — Той има нова заръка за мен. Трябва да уредя построяването на къща за теб. Владетелят Отори реши, че ще предпочетеш да имаш собствено жилище, вместо да се преместиш в крепостта. Вече говорих с Широ дърводелеца. Той ще дойде утре да обсъди с теб проекта.

— Къде ще я строи? — попита Акане.

— Има едно подходящо място недалеч от крепостта, край плажа, в малка борова горичка.

Акане познаваше мястото.

— Моя ли ще бъде къщата?

— Разбираш уговорката, предполагам?

— За мен това е твърде голяма чест — рече тихо тя.

— Е, всичко е описано — слуги, пари и така нататък. Харуна го прочете и каза, че го одобрява.

— Владетелят Шигеру е изключително щедър — рече Харуна.

Акане издаде недоволно устни.

— Колко дълго се строи една къща?

— Не много, ако времето е хубаво.

— А дотогава?

— Можеш да се върнеш в крепостта заедно с мен, ако нямаш други планове.

Акане се подразни още повече, че според него тя няма какво друго да прави с живота си.

— Вече е почти мръкнало — каза тя. — Никой няма да ме види — не искаше да изглежда, все едно я вмъкват тайно в жилището на Шигеру.

— Ще осигуря факли — рече Кийошиге. — Ще организираме шествие, ако това е желанието на Акане.

Той ме накара да чакам, помисли си Акане. И аз ще го накарам да ме чака. Но само една нощ.

— Трябва да прочета споразумението — извини се тя. — И да го обсъдя с моята майка. Ще го сторя тази вечер, а утре, ако сте така добър да се върнете… малко по-рано, преди залез-слънце.

Тя вече си представяше как ще изглежда — паланкина, слугите с огромни чадъри за слънце, васалите на Мори на коне.

— Добре — съгласи се той.

Харуна донесе чай и Акане му сервира. След като си тръгна, жените се прегърнаха.

— Къща! — възкликна Харуна. — И построена специално за теб от най-добрия дърводелец в Хаги!

— Ще я направя чудно красива — отвърна Акане, която вече си представяше къщата под боровете, заобиколена от постоянния шум на морски вълни. — Още утре сутринта ще се видя с Широ. Той трябва да ми покаже мястото… или изглежда твърде припряно?

— Няма защо да бързаш — каза Харуна. — Не припирай.

Построяването беше забавено от първите тайфуни в края на лятото, но къщата беше на завет, заслонена от планинския хребет, и не беше засегната. Цяла седмица валя като из ведро и слънчобраните бяха заменени с чадъри, когато Акане пое на поредното от трите посещения седмично, които правеше в крепостта. Тъй като връзката й с наследника на клана се задълбочаваше, шествието й ставаше все по-пищно и хората почнаха да се трупат от двете страни на улицата, за да я гледат как минава, все едно беше празник.

Когато нощите почнаха да захладняват и кленовете да се окичват със своята брокатена премяна, къщата бе завършена. Беше построена с фасада на юг, за да улавя зимното слънце, покривът й бе от тръстикови стебла, с дълбоки стрехи и веранди от лакирано кипарисово дърво. Преградите бяха изрисувани от художник — отдавнашен клиент на Харуна. Самата Акане бе спала с него няколко пъти, макар че никой от тях не се връщаше към миналото. По нейна молба той изрисува цветя и птици според сезоните. Акане избра красиви купички и съдини от местните грънчарски изделия, изработени от най-известни занаятчии, постелки и завивки, пълни с копринени пашкули, и украсени с дърворезба подпори за главата.

Когато къщата бе окончателно готова, Акане поръча специална церемония за очистване и благословия. От храма слязоха свещеници и изпълниха ритуалите с пръскане на вода и кадене. След като си тръгнаха, късно същата нощ, докато лежеше до Шигеру, заслушана в морето, тя с удивление си мислеше за дара, който й бе поднесла съдбата, и за това как се бе променил животът й.

Деветнайсета глава

Шигеру вече идваше от крепостта всеки ден на свечеряване. Двамата ядяха и разговаряха или играеха на го26, което Шигеру бе усвоил още като дете и сега играеше доста прилично. Той се зае да научи Акане и тя бързо схвана правилата; осланяше се на интуицията си и започна да харесва заплетената и трудно достъпна същност на древната игра. Обикновено след като се любеха, той се връщаше в собственото си жилище; понякога оставаше при нея през цялата нощ. Правеше го рядко, тъй като именно тогава се чувстваше най-застрашен от евентуално влюбване в нея и от собствената си уязвимост — когато заспиваше в обятията й, а после се събуждаше през нощта и на разсъмване, за да се любят отново.

Обикновено когато оставаше да пренощува, после не се появяваше няколко дни. Винаги имаше важни неща, за които да се погрижи — искаше да държи под око границите, да посети Цувано с Китано Тадао, за да засили предаността на семейството, да надзирава прибирането на реколтата в имението на майка си на другия бряг на реката и все повече да навлиза в ежедневните дела на клана. През това време се опитваше да не мисли за нея, но не искаше да спи с друга и когато се връщаше, сърцето му блъскаше в гърдите от вълнение също като в първата им нощ.