Началото

— По-добре никой от нас да не се влюбва — рече Шигеру. В тона му отново прозвуча онази студенина, която я изпълваше със страх.

— Владетелю Шигеру, ти си млад, прости ми, че го изтъквам. Аз съм по-възрастна от теб… с три години. Предлагам да се договорим. Няма да се влюбваме, но ще се опитаме да не даваме на другия повод за ревност. Ти трябва да се ожениш, да имаш деца. Трябва да се отнасяш към съпругата си с нужната почит. Но аз също имам някои изисквания към теб и очаквам да ги уважиш.

Той бе учуден от нейната сериозност и се улови, че й се възхищава. Светлината от лампите подчертаваше скулите й — нещо от силата, която се излъчваше от лицето й, му напомняше за жената от Скритите, която бе разговаряла с него все едно му беше равна. Той не знаеше много за онова, което представляваше бракът — собствените му родители живееха отделно един от друг и почти не бе разговарял със съпругите на своите чичовци, уединени в жилищните си помещения навътре в крепостта заедно със своите приближени и слуги. Потърси в съзнанието си и други примери и внезапно си спомни за Отори Ейджиро и неговата съпруга — между тях имаше любов и уважение, жената и нейните дъщери бяха действали свободно и наравно с мъжете. Такова е влиянието на Маруяма, бе казал Ейджиро, и после му бе разказал за владетелката Наоми…

— За какво мислиш? — попита Акане, озадачена от дългото му мълчание.

— За брака, за онова, което се случва между мъжете и жените, за Маруяма, където според мълвата жените имали повече свобода.

— Маруяма ще има съдбата на всички други велики владения — рече Акане. — И Наоми ще бъде последната жена начело на клан.

— Ти си чувала за нея?

— Слушам какво си говорят мъжете, а те казват точно това. Нейният съпруг бил в близки отношения с Тохан, а те ненавиждали идеята жена да има правото да наследява.

— А в ответ Сейшуу ненавиждат ли Тохан? Достатъчно, за да влязат в съюз с Отори? Какво си чула за това?

Идеята за съюз със Сейшуу му хрумваше за първи път, но ако един брак можеше да го обезпечи, щеше да приеме.

— В заведението на Харуна мъжете бъбрят за какво ли не — каза Акане. — Но през половината време не знаят какви ги дрънкат. Повечето от тях никога не са напускали Средната провинция.

— Трябва да изпратим делегация до Маруяма или до Араи в Кумамото — рече замислено Шигеру, разсъждавайки на глас. — Опитай се да разбереш какво е същинското им мнение.

Акане не желаеше да разговаря за политика. Тя повика тихо прислужниците и когато те дойдоха да отнесат съдовете, им нареди да приготвят постелята. Шигеру бе страстен и отзивчив както винаги, но не остана при нея; каза й, че имал да обсъжда някакви дела с владетеля Ирие. След като го изпрати, Акане си легна отново. Беше станало още по-студено, вятърът откъм морето потракваше капаците и стенеше във всеки процеп на стените. Прииска й се да има мъж до себе си, който да я топли, спомни си за Хаято с известно съжаление и после с необичайна тревожност се замисли за бъдещето, което я очакваше. Мъжете наистина се влюбваха в своите съпруги, това не беше нещо необичайно, а и жената в едно семейство притежаваше куп преимущества пред жените за удоволствие. Бе казала на Шигеру, че има изисквания към него, но всъщност нямаше никакви — неговата съпруга щеше да му роди деца, той щеше да ги обича с цялата топлина на природата си и това несъмнено щеше да го накара да се влюби в тяхната майка. Не можеше да понесе мисълта за това. Той ще се влюби в мен, закле се мислено тя.

Не само защото се страхуваше да не бъде изоставена, без да може да си намери нов любовник — мисълта, че той ще е с друга жена, разяждаше сърцето й, независимо от разумните слова, които бе изрекла по-рано. После й мина през ума да отиде при стария свещеник и да подири от него някаква магия, която да направи съпругата му ялова и да накара Шигеру да я намрази.

Беше внимавала да не зачене — Харуна й предоставяше песари, които обезсилваха мъжкото семе, и отвари, ако се случеше кървенето й да закъснее. Знаеше достатъчно за ритъма на своето тяло, за да избягва дни, в които можеше да забременее. Но често си представяше как ражда дете от Шигеру — щеше да е момче, разбира се, невероятно красиво и смело. Неговият баща щеше да го обожава, щеше да го признае и дори да го осинови; той щеше да стане наследник на клана Отори… Ако я обичаше, Шигеру щеше да пожелае да я дари с дете. Мисълта за това я сгря. Тя се сгуши в завивките и потъна в сън.