Началото

Знаеше, че го застрашава точно онова, за което го бе предупредил баща му — да се увлече по Акане. Не бива да се влюбваш в нея, му беше казал той. Само че как можеше да предотврати едно такова случване, когато тя му носеше пълна наслада? Посред нощ изглеждаше невъзможно, но когато се събуди на разсъмване, той остана да лежи, размишлявайки над думите на баща си, полагайки неистово усилие да се отдръпне от ръба на пропастта, също тъй опасна и безнадеждна като Леговището на човекоядеца. Каза си, че не е толкова красива, че е проститутка, че никога не може да й има доверие. Тя никога нямаше да му роди деца, бе дошла при него само да му достави наслада. Беше немислимо да се влюби в такава жена — нямаше да допусне грешката на баща си.

Тя отвори очи, видя го, че е буден, и го притегли в обятията си. Тялото му откликна и той отново нададе вик в момента на освобождаването, но после разговаря с нея хладно и щом сервираха закуската, й нареди да си тръгне, без да й каже да дойде отново или да спомене нещо за бъдещето.

Прекара остатъка от деня, обладан от безпокойство и смут, изпълнен с желание да я чувства до себе си, с надеждата, че не я е оскърбил, с копнеж да я види отново, но и със страх да не й стане подвластен. Прииска му се да се върне в Чигава — струваше му се къде по-лесно и просто да се разправи с Тохан.

Акане прати за паланкина си и си тръгна с достойнство, доколкото й бе възможно, но бе оскърбена и озадачена от внезапната му студенина.

— Изглежда, не ме харесва — заяви тя на Харуна. — В началото сякаш му допаднах, и то много… дори разговаря с мен, все едно никога през живота си не бе разговарял с жена по този начин, но тази сутрин ме отпрати — навъси се и добави: — Беше почти оскърбително. Няма да го забравя.

— Разбира се, че те е харесал — възрази Харуна. — Няма жив мъж, който не би те харесал. Но той е наследник на клана… няма да се влюби в теб. Не го и очаквай от него. Това не ти е Хаято.

Акане обаче все още тъгуваше за Хаято. Обичаше мъжете да са влюбени в нея. Беше поласкана от интереса, който господарят Шигеру бе проявил към нея, и го намираше за много привлекателен. Искаше й се отново да е с него, искаше й се господарят да се влюби в нея.

— Не очаквам да ме повика пак — рече тя. — Всички знаят, че съм прекарала нощта в крепостта… и защо. Толкова е унизително. Не можеш ли някак да представиш нещата така, все едно съм го отблъснала?

— Давам му три дни — отвърна Харуна.

През следващите няколко дни Акане бе сприхава и раздразнителна, караше се с Харуна и се заяждаше с останалите момичета. Все още беше много горещо и на нея й се искаше да се разходи до вулкана, но не можеше да излезе на жаркото слънце. Работата в къщата на удоволствията кипеше навсякъде около нея, ден и нощ, понякога възбуждаше желанието й, а друг път презрението й към ненаситната похот на мъжете. Вечерта на третия ден, след залез-слънце, тя отиде до светилището, за да види цветята и храстите, засадени от възрастния свещеник. Някакво екзотично жълто цвете, чието име не знаеше, пръскаше наоколо тежък сладък аромат, а огромни кремове искряха с белотата си в падащия здрач. Старецът ги поливаше с дървено ведро, втъкнал в пояса си полите на робата си.

— Какво става с теб, Акане? Цяло лято си все сама! Не ми казвай, че си се отказала от мъжете.

— Ако имах капчица разум, щях да го сторя — отвърна тя.

— Трябва ти някой от моите амулети! Той отново ще разпали интереса ти към тях. Или още по-добре — ела да живееш с мен. Ще ти стана добър съпруг.

— Ще го направя — отвърна тя, като го гледаше с обич. — Ще ти приготвям чай и ще ти трия гърба, ще почиствам восъка от ушите ти и ще ти скубя брадата.

— И ще ме топлиш през нощта, да не забравиш!

Той се разсмя така, че се закашля, и трябваше да остави ведрото на земята.

— Не се възбуждай, дядо — рече Акане. — На твоята възраст това е вредно за здравето ти!

— Ааа, никой не е твърде стар за такова нещо, Акане! Ето! — той измъкна от пояса си нож и внимателно отряза клонка жълти цветя. — Сложи я в стаята си, ще изпълни с аромат цялата къща.

— Притежава ли някаква специална сила? — попита тя.

— Разбира се, иначе за какво ще ти я давам?

— Имаш ли магии, които да карат мъжете да се влюбват? — попита тя небрежно.

Той я изгледа с любопитство.

— Това ли ти е грижата? Кой е той?

— Никой, просто се чудех.

Той се приведе към нея и прошепна:

— Магии за любов и талисмани срещу влюбване. Цветята имат много способности и ги споделят с мен.

Тя пое обратно с клонка в ръка и усети как ароматът я обгръща. Мина покрай стаята на Харуна и подвикна подигравателно:

— Три дни, значи?

Харуна излезе на верандата.

— Акане, ти се върна! Качи се за момент.

Все още с жълтите цветя в ръка, тя изу сандалите си на верандата. Харуна й прошепна:

— Мори Кийошиге е тук.

Акане влезе в стаята и му се поклони.

— Господарю Кийошиге.

— Акане.

Той отвърна на поклона й и я огледа с нескрит интерес, а очите му искряха закачливо и съучастнически. Неговата вежливост й каза всичко. Не си позволи да се усмихне, а остана да седи с безстрастно изражение и сведени очи.