Началото

Тревогата й се засили, когато, след заминаването на Шигеру, за нея пристигна съобщение, в което й се предлагаше същия следобед да направи едно от обичайните си посещения в Дайшоин. Не беше подписано, но тя нямаше съмнение кой го е изпратил. Не можеше да реши дали да отиде — денят беше горещ и тя се чувстваше отпаднала и унила, но и перспективата да прекара целия ден вътре не й се нравеше особено. Накрая поръча да й докарат паланкин и се облече грижливо.

Покривите на храма искряха от горещината, под дълбоките стрехи се бяха подслонили бели гълъби и тяхното гукане се смесваше с настоятелното чуруликане на лястовици и жуженето на цикади. Червени есенни водни кончета танцуваха над хладната вода в резервоара, поставен в предния двор. Акане изплакна ръцете и устата си и се поклони пред входа към главното помещение на храма. Сумрачната вътрешност изглеждаше безлюдна и тя пристъпи, следвана от прислужницата, която бе взела със себе си, в сянката на свещената горичка около светилището. Тук се чувстваше известна прохлада — от един фонтан пръскаше вода и се стичаше в поредица от вирове, където лениво плуваха златни и червени риби.

Под дърветата бе клекнал някакъв мъж и наблюдаваше рибите. Тя разпозна Масахиро. Щом го приближи, той се изправи. Без да си прави труда да я поздрави и без да се впуска в излишни любезности, й заяви направо:

— Питах се дали имаш някакви вести за мен.

— Само онова, което господарят Отори сигурно вече знае — племенникът ви замина, за да съпроводи съпругата си до дома на родителите й.

— Но това ли е действителната цел на пътуването му, или има и други намерения?

— Такеши ще бъде отведен в Тераяма.

— Да, и Хаги ще бъде много по-приятно място без него.

— Съжалявам, не ми каза нищо повече.

— Предполагам, че е замислил нещо друго — Масахиро плъзна поглед по фигурата й. — И кой може да го вини?

Прониза я страх от явната му похот, трябваше да измисли нещо за него. Спомни си един разговор, състоял се преди известно време.

— Проявява интерес към фамилиите Сейшуу. Може би възнамерява да се срещне с някого от Араи или Маруяма.

— Той ли го каза?

— Сигурна съм, че чух да го споменава — знаеше, че Шигеру не й го бе казал направо, но вестта постигна нужното въздействие върху Масахиро и отклони вниманието му от нея.

— Подозирах го — рече тихо той. — Трябва да уведомя брат си.

Не е истина, помисли си Акане, докато паланкинът я отнасяше у дома, тъй че не може да му навреди.

Двайсет и трета глава

Предстояха още няколко седмици хубаво време и затова пътуването бе спокойно. Тъй като бе привидно от домашен и мирен характер, Шигеру и съпровождащите го се възползваха от всяка възможност да спират по известни и красиви места и да гостуват на различни васали на Отори. Истинската причина, поради която той пътуваше тъй бавно, бе, че искаше да даде възможност на пратениците да стигнат до Отори Ейджиро и да се върнат с неговия отговор. Освен това трябваше да остави достатъчно време на двамата най-големи синове на Ейджиро да стигнат на кон до Кумамото и Маруяма, за да уредят срещи с представители на фамилиите Араи и Маруяма.

Кумамото се намираше в най-отдалечената югозападна част на Трите провинции, на седем до десет дни усилна езда. Маруяма бе на около седмица път на запад от Ямагата. Шигеру и неговата свита от воини ездачи, слуги, пешаци и товарни коне, паланкини за съпругата му и нейните прислужници, флагове и слънчобрани се придвижваха през есенния пейзаж, край златисти оризища и яркочервени есенни кремове. Мислите му бяха далече, заедно с проводените от него пратеници, безмълвно ги подканяше да бързат, молеше се за благоприятен изход от спешния план. Пратениците бяха от собствените му хора, единият от тях бе Харада, който бе поел на сходна мисия предишната година, за да доведе подкрепление при границата от Ямагата и Кушимото. Харада бе дълбоко разстроен от смъртта на Томасу, мъжа, когото бе носил на гърба си през равнината Яегахара. Бе непримирим към Тохан и нащрек за всякаква проява на слабост сред Отори, която би могла да доведе до политика на отстъпки. Шигеру бе поверил писмото до Ейджиро на Харада, беше му наредил да пътува само с двамата синове. Спомни си как яздеше по същия път преди две години, когато се бе отправил към Тераяма, за да бъде обучен от Мацуда. Върна се с удивление към своя образ на петнайсетгодишно момче. Какво дете е бил тогава! Даваше си сметка колко бе порасъл от онзи момент и до каква степен го бяха променили уроците на Мацуда, неизменната подкрепа на Ирие и обстоятелствата в живота му.