Началото

Господарката Отори — майката на Шигеру — бе разтревожена също като владетеля Ирие от неуспеха на своята снаха да зачене, особено след като тя самата бе избрала момичето, и чувстваше, че е нейна отговорност да я превърне в съвършена съпруга и майка. Мое бе почнала да губи хубостта си — слабееше и ставаше все по-бледа — поради което господарката Отори се опасяваше, че видимото й нещастие ще тласне сина й в обятията на Акане, която с всеки изминал ден ставаше все по-привлекателна и изкусителна. Трагедията около смъртта на Хаято не я бе опетнила със скандал — хората смятаха, че случилото се само доказва колко е желана и колко несъмнена е предаността й към Шигеру. Милостта, проявена към децата на Хаято, бе възприета като резултат от нейната състрадателна намеса, а подобно изпълнение на задълженията към един бивш любовник бе посрещнато с безспорно одобрение. Цялата тази нараснала популярност вбесяваше господарката Отори. Повече от всичко тя се страхуваше, че Акане ще забременее от Шигеру, че нейният син ще признае детето им, а подобно бедствие можеше да се предотврати само ако Мое зачене законен наследник.

Тя даваше съвети на Мое как се ухажва един съпруг, снабдяваше я с илюстрирани книги, които описваха интересно разнообразие от техники и положения; дори повика Чийо да се грижи за младата жена, тъй като не беше забравила собствената си неспособност да износи докрай живо дете, от което изход бе намерила именно Чийо.

Мое разгледа илюстрациите с отвращение, тъй като те показваха точно онова, от което се страхуваше най-много — неудобните и срамни положения, проникването, обладаването. Плашеше я и резултатът, макар и да знаеше, че всички очакваха от нея именно това и само това. Изпитваше непреодолим ужас от раждането и се измъчваше от предчувствието, че то ще я убие.

Чийо имаше собствени разбирания за това къде може да е проблемът. Тя съзираше в Мое една неразбудена жена, незапозната с центровете на удоволствие на собственото й тяло, твърде потисната и твърде себична, за да открие тези на съпруга си. Това я изпълваше с тревога заради младия мъж, когото бе отгледала от люлката, а и си даваше сметка за политическите последствия, които можеха да се окажат гибелни за целия клан.

Тя свари чай, който притежаваше твърде силен упойващ ефект, приспивателен и едновременно с това предизвикващ халюцинации. Убеди Мое да го изпие и когато отварата започна да действа и момичето вече се унасяше, мушна пръсти между краката й и установи, че хименът й все още е неразкъсан. Макар и упоена, Мое изпадна в паника от самия допир. Мускулите й се свиха и сковаха, обзета от ужас, тя извика:

— Не ме наранявай, моля те, не ми причинявай болка!

Чийо се опита да я успокои с галене и ласки, но въпреки усилията си не можа да предизвика естествено овлажняване. Възнамеряваше сама да разкъса химена, но мембраната се оказа необичайно здрава и дори гладкият намаслен дървен фалос не можа да я пробие.

Мое нямаше ясен спомен за онова, което се случи след това, само смътно чувство за грубост и насилие. Започна да си мисли, че някакъв демон я е споходил онази нощ и си е легнал с нея, от което страховете й се усилиха — че е изневерила на съпруга си, че ще роди дете от зъл дух и тогава всички ще станат свидетели на срама й. Щом Чийо я доближеше, тя се разтреперваше и не искаше да приема приготвени от нея храна и напитки. Господарката Отори започна да я презира и да се отнася с нея още по-безцеремонно.

Мое посрещна с противоречиви чувства вестта за неизбежното завръщане на съпруга си. Беше се насладила на почивката по време на неговото отсъствие, особено след като знаеше, че той е далече и от Акане, но беше дълбоко нещастна и достатъчно умна, за да си даде сметка, че единствената й надежда за щастие се крие в помиряването с мъжа й.

Същата вечер нейната свекърва се втурна в стаята й със същата идея наум.

— Трябва да се издокараш за него. Той ще дойде право при теб. Трябва да сториш каквото иска и най-вече да му угодиш.

Чийо отведе Мое в банята, изтърка кожата й с трици, след това намаза тялото й с благовонни масла — ароматът на жасмин, нахлул в ноздрите й, бе тъй силен, че й се зави свят. Косите й бяха сресани грижливо и оставени да се спускат върху раменете й. Беше облечена в нощна роба от коприна. Вниманието към нея я поласка и докато седеше в очакване, за първи път почувства приятна болка между краката си и пърхане от вълнение в корема си. Отпи глътка вино и почувства как кръвта запулсира във вените й.

Всичко ще е наред, помисли си тя. Няма да се страхувам от него. Няма повече да го мразя. Трябва да го обичам, да го желая.

Нощта падна, часовете минаваха един след друг, но Шигеру не идваше. Накрая тя каза на Чийо:

— Вероятно се е забавил по пътя.

В този момент от съседната стая се разнесе гласът на Такеши, който поздравяваше майка си.