Началото

В откритата местност Шигеру яздеше начело заедно с Ирие, за да обсъди с него своята идея. Откакто бяха пътували заедно до Тераяма, Ирие бе станал неговият най-доверен съветник. Аскетичен и мълчалив по природа, той бе неуморен и прозорлив. Макар и с прошарени от възрастта коси, Ирие все още бе силен като двайсетгодишен. Беше здраво стъпил на земята, но чужд на непостоянството, проявявано от прагматици като Китано и Ногучи например. Неговата преданост към Шигеру и клана Отори бе съвършена, ненакърнена от егоизъм или приспособленчество. Схващаше в дълбочина сложното положение, пред което бяха изправени Трите провинции. Не вярваше на знаци и талисмани, но бе предпазлив по природа и нямаше лекомислено да предприеме действия, които щяха да въвлекат Трите провинции във война. Шигеру беше убеден, че младите мъже — Кийошиге, Мийоши Кахей, дори собственият му брат — желаят именно това, а и той самият одобряваше един такъв изход. Чувстваше, че се нуждае от Ирие, за да овладява собствената си импулсивност, и разчиташе на помощта му, за да проявява решителност, но не прибързаност.

Конете престанаха да препускат и поеха ходом. Далече отляво, обагрена в жълто-кафяво от есенното слънце, се виждаше равнината Яегахара. Тревите проблясваха леко, а около конските копита се виеха кафяви и оранжеви пеперуди. Детелина и бял равнец цъфтяха в мораво и бяло. На изток една след друга се издигаха планински вериги. Лекият вятър вече довяваше дъх на море.

— Ще е хубаво да се приберем у дома — рече Ирие. — Първият ми внук се е родил преди месец. Синът ми писа, че приличал на дядо си. Очаквам с нетърпение да го видя.

— Съжалявам, надявам се отново да тръгнеш с мен, и то съвсем скоро. Възнамерявам да отпътувам на запад и най-вероятно да вляза в преговори със Сейшуу.

— Казал ли си на някого за този план? — попита Ирие.

— Не, само на брат ми Такеши. Той ми разказваше какво говорели за мен… как хората се страхували, че ще бъдем превзети от Ийда, който щял да използва брака на Маруяма Наоми като съюз.

— Разбира се, ще те придружа, когато решиш да тръгнеш. Според мен едно такова начинание има много достойнства. Предполагам, че и Ийда прави опити да се сближи с фамилията Араи, макар че те имат история на противоречия с Тохан и никога не са сключвали политически бракове с тях. Жалко, че нямаш сестри, тъй като Араи имат четирима или петима синове и засега никой от тях не е женен. Без съмнение Ийда им избира съпруги!

Той се втренчи в Шигеру и каза:

— Твоята жена още ли не е забременяла?

Шигеру поклати глава.

— Надявам се, че няма проблеми. Чичовците ти имат твърде много синове, за разлика от теб и баща ти. Разбира се, ти си женен отскоро, има много време. Но трябва да поостанеш вкъщи при жена си, това е единствената ми задръжка по отношение на скорошното отпътуване. Виж дали не можеш да останеш достатъчно дълго, за да й направиш дете, преди да заминеш — завърши през смях Ирие.

Шигеру не му отвърна, а и изобщо не му беше до смях. Според него в положението нямаше нищо смешно. Тъгуваше за Акане и тръпнеше в нетърпеливо очакване отново да е с нея, но изпитваше неприязън да види Мое и за пореден път да се опитва да преодолява нейните страх и студенина. Понякога се улавяше, че иска тя да умре и да изчезне от живота му, но после биваше обзет от мъчително чувство за вина и неловка жалост към нея.

— А може и да я вземеш със себе си — продължи Ирие. — Нали още не е гостувала на родителите си след сключването на брака ви? Това може да се окаже добра възможност. Освен това чувството за волност при пътуването, удоволствията, с които е съпроводено, може да спомогнат за зачеването на дете. Виждал съм го да се случва.

— Аз се питах дали да пътувам официално, или да тръгна без отличителни знаци само с теб и още неколцина спътници. Ако целта на пътуването ми е да съпроводя съпругата си до дома на родителите й и да отведа Такеши в Тераяма, мога да пътувам открито, без излишно да предизвиквам подозренията на Тохан.

— Можем да организираме някакво подходящо празненство и да поканим фамилиите Сейшуу да ни гостуват — предложи Ирие.

— А те ще дойдат ли?

— Ако се използва правилният език, смятам, че ще го сторят.

— А ако Ийда Садаму научи за това, ще реши ли, че заговорничим срещу него?

— Той вече го смята — отвърна кратко Ирие.

— Все едно, според мен трябва да проводим тайни пратеници — рече Шигеру. — Можем ли да го сторим, без това да се знае в Хаги? Имаш ли отделни хора, на които можеш да се довериш? — спомни си за един свой по-ранен разговор с Ирие. — Почти ми се иска да можехме да наемем членове на Племето.

— Не е необходимо. Куп търговци от Хаги продават свои стоки на Сейшуу, съществуват и множество фамилни връзки… има няколко линии, които можем да проучим.

— Разбира се! — възкликна Шигеру. — Съпругата на моя братовчед Отори Ейджиро е от Сейшуу. Той би могъл да стане добър посредник. Веднага щом се приберем у дома, ще му пиша.