Началото

— Не и докато аз съм жив — възрази Шигеру. — Ще прекараме есента и зимата в подготовка за война; възнамерявам да почнем да събираме мъже и да ги обучаваме.

Очите на Такеши заблестяха от вълнение.

— Само не я започвай, преди да съм пораснал достатъчно, за да се бия!

Шигеру вече бе видял да умират мнозина. Никога нямаше да забрави момента, когато животът напусна тялото на първия човек, когото бе убил — Миура. Не се страхуваше от собствената си смърт, макар че все още възнамеряваше да я направи значима, но мисълта за смъртта на Такеши му бе непоносима. Още една причина да не забавя сблъсъка с Тохан. Но ако останеше за следващата година, както по всяка вероятност щеше да се случи, каза си Шигеру, на четиринайсет брат му вече нямаше да е твърде млад, за да участва. Как можеше да го опази от битката?

— Нещо друго да ми кажеш? — попита той.

— Съпругът на Маруяма — Наоми, подкрепя съюз с Тохан. Това създава смут сред останалите фамилии Сейшуу — особено сред Араи. Хората казват, че трябва да се съюзим със Сейшуу, преди те да са подкрепили Ийда Садаму, за да не се озовем заклещени между тях.

Няколко мига Шигеру остана безмълвен, спомняйки си своите по-раншни мисли за съюз чрез брак със Сейшуу.

— Никога не съм бил на запад — рече той накрая. — Искам да отида там. Искам да видя как организират живота в Маруяма например.

— Вземи ме със себе си — помоли Такеши. — Все още има много време до падането на първия сняг… а есента е хубав сезон за пътуване. Хайде да отидем и до Кумамото. Искам да се срещна с Араи Дайичи — разправят, че бил могъщ воин.

— Големият син?

— Да… млад е, но за него казват, че бил най-вещият с меча в Трите провинции. Само че едва ли е толкова добър, колкото моя по-голям брат — добави Такеши предано.

— Подозирам, че ти ще станеш по-добър от мен с меча — рече Шигеру. — Особено ако отидеш при Мацуда Шинген в Тераяма.

— Много бих искал да бъда обучен от Мацуда… но не знам дали ще мога да издържа всички тези месеци в храма.

— Ще научиш много. Може би е добре да прекараш там цялата зима. Ще се отбием при Мацуда.

— На връщане! — възкликна умолително Такеши.

— Трябва да останеш там поне година — рече Шигеру, докато разсъждаваше. По този начин щеше да го отпрати далеч от бойното поле.

Такеши изстена.

— Толкова много учене!

— Тренирането на тялото е безполезно без тренирането на ума. Учението е средство, но и само по себе си е интересно.

— На теб да… ти си като баща ни! Затова те предупреждавам да не се увличаш прекалено също като него. Хайде да не обръщаме твърде много внимание на знаци, поличби и на онова, което казват или не казват боговете. Нека просто се доверим на себе си и на мечовете си!

Няколко мига по-рано Шигеру бе заявил, че брат му е още дете, а гласът на Такеши бе изпълнен с момчешки ентусиазъм и вяра — въпреки това Шигеру чувстваше, че това е техният първи разговор като възрастни. Такеши съзряваше и в техните взаимоотношения се бе появил нов елемент. За втори път Такеши му бе предложил съвет и Шигеру го бе приел.

Двайсет и втора глава

Онази нощ Шигеру реши да повери охраната на източната граница до края на годината на владетеля Китано и на семейството на съпругата си — фамилията Янаги от Кушимото. От предходната година тези две фамилии осигуряваха хора и коне. Свика капитаните и им съобщи, че се връща в Хаги, остави точни наставления относно честотата и числеността на охраната и им заповяда всяка седмица да провождат пратеници до града, за да го уведомяват за всички подробности.

Явната липса на всякакви действия по границата от страна на Тохан го притесняваше. Съжаляваше, че не разполага с мрежа от шпиони, подобно на Тохан, които да му носят надеждна информация от Инуяма. Съвсем съзнателно не сподели с никого своя все още неузрял докрай план да поеме на запад и да види какъв съюз би могъл да сключи със Сейшуу, тъй като се опасяваше, че едно такова развитие на събитията щеше да се изтълкува като израз на прекомерна враждебност и да предизвика Ийда към открити военни действия.

Два дни по-късно тръгнаха на север към морето, после завиха на изток и поеха по крайбрежния път към Хаги. Сезонът на тайфуните се бе оказал лек и вероятно щеше да приключи рано. Ясното есенно време направи пътуването им приятно и хората се радваха, че се прибират у дома.