Началото

Няколко мига Мое не помръдна. После вдигна стъкленицата с вино и я запрати през стаята. Тя се удари в една от изрисуваните прегради, без да се счупи, но виното се разплиска и остави грозно петно върху моравите цветя.

— Отишъл е при Акане! — възкликна тя.

Когато разбра, че Шигеру идва направо при нея, без дори да е отишъл в крепостта, Акане бе обзета от радостно въодушевление. Гледката, която представляваше — целият прашен и мръсен от пътуването, усмивката му, когато я поздрави — всичко това тутакси разсея по-голямата част от тревогата й. Тя се засуети около него, все едно ужасена от вида му, скастри го шеговито, а после отиде лично до пристройката на банята, за да помогне на прислужницата да изтрие гърба му. Изплакна тялото му до най-малката подробност, като си мислеше с тръпнещо очакване за мига, в който ще го почувства до себе си… скоро, но не прекалено. Искаше да забави този момент, чувствайки как собствената й кожа настръхва, а мускулите й омекват до премалялост от желание. Беше минала малко повече от година, откакто се бяха любили за първи път, след неговото завръщане също като тази вечер от източната граница. Заръча да приготвят същата храна — студена, лепкава, сочна. Нощта настъпи и тя нареди да запалят лампите, без да откъсва очи от него, докато той ядеше и пиеше. В тази година се беше променил, беше възмъжал. Заслугата е моя, помисли си тя. Аз го научих как да бъде мъж.

След като се бяха оттеглили и удовлетворили желанието си с подобаваща страст, тя се отпусна върху него и изрече доволно:

— Сега ще останеш в Хаги до пролетта.

— Ще прекарам зимата тук. Но преди това ми предстои още едно пътуване.

— Ти си жесток! — възкликна Акане, само наполовина престорено. — Къде заминаваш?

— Ще отведа Такеши в Тераяма. Може да остане там цяла година — иска да се обучава на бой с меч при Мацуда, а дисциплината ще му повлияе добре.

— Още е малък… ти беше на петнайсет, нали?

— Следващата година ще навърши четиринайсет. Ако е в храма, няма да може да избяга и да се сражава.

— Би го сторил — възрази Акане. — Господарят Такеши е по-смел от мнозина мъже, два пъти по-възрастни от него.

— Трябва да се научи да се бие добре и да израсте физически — Шигеру замълча за момент и после продължи: — Освен това ще съпроводя съпругата си до къщата на родителите й в Кушимото. Още не е извършила своето официално посещение в дома си.

— Жена ти ще пътува ли с теб?

Акане усети, че я пронизва ревност, само като си помисли за дните и нощите, които щяха да прекарат заедно на път.

— Знаеш, че трябва да имам деца, тъй че се налага да спя с жена си. Отпътуването далече от това място, което тя очевидно не харесва, може да й помогне да ме заобича. Съжалявам, ако това те кара да ревнуваш, Акане, но ще трябва да го приемеш.

— И аз бих могла да те даря с деца — рече Акане, неспособна да възпре думите, макар и да знаеше, че е глупаво дори да си ги помисли.

— Ти също ми даваш поводи за ревност. Кийошиге ми разказа за Хаято — рече Шигеру. — Говорят, че си се застъпила пред чичо ми за живота на децата му.

— Бих се обърнала към теб, ако беше тук. Надявам се, че това не те оскърбява.

— Изненадан бях, че чичо ми е удовлетворил желанието ти. Това ме накара да се запитам какво ти е поискал в замяна.

— Нищо — отрече тя припряно. — Предполагам, че е бил доволен от възможността да се покаже като състрадателен човек. Беше пил, когато нареди да убият Хаято. Сутринта съжаляваше за прибързаността си и искаше по някакъв начин да предложи обезщетение за стореното.

— Не е в стила на чичо ми — рече тихо Шигеру. Отдръпна се от нея, стана и започна да се облича.

— Няма ли да останеш? — попита тя.

— Не, тази вечер не мога. Сутринта трябва да се видя с родителите си, както и със съпругата си, и да започна подготовка за пътуването.

— Ще те видя ли, преди да заминеш?

Тя долови умолителната нотка в собствения си глас и в същия момент сърцето й се сви от разочарование и отчаяние. Грози ме страшна опасност, помисли си тя. Почвам да се влюбвам в него. Незабавно се престори на безразлична.

— Но, разбира се, ти ще бъдеш прекалено зает. Добре, ще те чакам да се върнеш.

— Ще дойда утре вечер — обеща той.

След като си тръгна и тропотът от копитата на конете заглъхна, тя остана да лежи, заслушана в шума на прибоя и вятъра в боровете, ругаейки се за собствената си глупост. Страхуваше се да го обича заради болката, която щеше да си причини. Страхуваше се да го загуби — в обятията на жена му или в сражение — защо бе заговорил за война? — или заради споразумението й с Масахиро.

На следната вечер, както бе обещал, той дойде и говори още малко за пътуването си, планирайки да замине на следващия ден, за да се възползва от все още хубавото време. Тя се опита да скрие чувствата си и да вложи всичко от себе си, за да му угоди, но след срещата се почувства обзета от странно безпокойство и неудовлетворение.