Насрещен вятър

Аластър погледна един от екраните.

— Във въздуха сме от два часа и четирийсет и осем минути. С други думи, трябва да изкопча от радиото последни вести за времето и ветровете, та храбрият ми командир да реши дали ще черпи десетина халби „Гинес“ в Галуей, или кофа „Будвайзер“ нейде около Бангор.

Няколко секунди Крейг го гледа с разширени очи, преди да проговори.

— Аластър, моля те, обещай ми в името на човечеството, че никога, ама никога няма да пишеш поезия!

Четирите съдилища, Дъблин, Ирландия

Таксито на Джей удари спирачки пред Четирите съдилища точно когато Майкъл Гарити бе почнал да се изкачва по стъпалата.

Джей плати на шофьора, изтича и догони адвоката, докато минаваше през огромната врата.

— Майкъл!

— А, ето те и теб — намигна му Майкъл. — Отпочинал и готов за сражение, а?

— Че как иначе!

Влязоха в ротондата, наречена Кръглата зала, и Майкъл спря, за да посочи входовете към четирите съдебни зали.

— Ела. Имаме още няколко минути. Искам да видиш библиотеката, а после ще проверим в коя зала е заседанието.

„Юро Еър“ 1020, в полет

Джон Харис стигна до предния край на първа класа и тръгна обратно навярно за десети път от половин час насам. Погледна часовника си, който още показваше дъблинско време.

9:48.

Представи си как адвокатите се събират за заседанието в десет и отново го жегна мисълта, че те влизат в схватка, докато той се измъква тихомълком.

Хвана те страх, Джон, каза си той. Уплаши се, като видя онзи запис. Не биваше да бягаш така!

Той се озърна към Шери, която дремеше, подпряна до прозореца. Помисли си, че нейната помощ през последните четири години беше безценна, и се почувства виновен, че не й е оставял повече време за личен живот. Тя рядко се срещаше с мъже. Беше прекалено ангажирана със задачи и напоследък бащинското чувство, което изпитваше към нея, го караше да се пита дали да не я насочи към по-добра работа, оставяща малко повече свободно време.

Но просто не можеше да си представи как би се справил без нея с безбройните задължения на един бивш президент.

Едно е сигурно, каза си той. Животът вече няма да бъде същият. Независимо какво ще се случи в Дъблин.

В кабината на „Юро Еър“ 1020 Аластър внезапно възкликна и откъсна очи от бележника.

— Какво? — попита Крейг.

— Стигнахме точката за взимане на решение. Карай обратно, Крейг.

— Какво?

— Обръщай проклетия самолет. Няма да успеем.

— Чакай малко. Как така няма да успеем?

Аластър поклати глава.

— Стратосферният поток се е изместил на юг! Погледни скоростта. Спадна с шейсет километра, а вятърът идва право насреща.

— А скоростта му увеличи ли се?

— Да! В последния бюлетин скапаните данни изведнъж се променят… към много по-лошо. А в Гандер внезапно е паднала мъгла! Както е тръгнало, не само че няма да стигнем до Преск Айл, но не се знае и дали ще се доберем до Гандер с приличен резерв. Ако можехме наистина да летим направо, вместо да се съобразяваме със Северноатлантическите трасета…

— Как са ветровете зад нас?

Аластър поклати глава.

— Казват, че няма промяна. Дотук всичко беше нормално, но зоната на ниско налягане над Исландия се измества на юг, тъй че по-добре да побързаме.

— Обади им се — каза Крейг.

— Шануик, тук „Юро Еър“ десет двайсет. Нуждаем се от незабавно разрешение да променим курса и да се върнем в Дъблин поради влошени метеорологични условия и проблеми с горивото.

— Изчакайте, десет двайсет.

— Не, Шануик. Нямаме време да чакаме. Трябва да слезем на безопасна височина и незабавно да поемем по обратния курс, докато вие координирате подробностите.

— Аварийно кацане ли искате, десет двайсет?

— Не, освен ако не ни принудите, сър.

— Ако промените курса без разрешение и без сигнал за аварийно кацане, нарушавате правилника, сър.

Крейг кимна.

— Обяви го! Обръщам и намалявам височината с триста метра.

Аластър кимна и натисна бутона.

— „Юро Еър“ десет двайсет се нуждае от аварийно кацане поради недостиг на гориво. Летим по обратния курс и слизаме на десет и осемстотин. Очакваме разрешение и молим да се отклоним от трасето, за да се насочим директно към Дъблин.

— Разбрано, десет двайсет, прието. Засега поддържайте същия транспондерен код и променете курса. Потвърждавам нова височина десет и осемстотин. Докладвайте, когато бъде достигната.

Крейг вече бе завъртял ключа за посоката и автопилотът насочи самолета обратно на изток. Същевременно промени височината и въведе курс 085, докато от Шануик официално потвърждаваха новите данни.

— Аластър, ще се доберем ли до Дъблин?

— Проверявам. Положението с горивото не е много розово, но ако попътният вятър не ни изостави… всичко ще бъде наред.

— По дяволите! А започна така добре!