Насрещен вятър

За свидетеля имаше обикновен стол отдясно на съдията, което напомняше по-скоро американските съдилища, отколкото британските. Заседателската ложа се намираше край стената отляво, а пред нея бяха масите и скамейките на защитата. Скамейката за публиката беше до входа.

Съдебната зала се отопляваше със старомодни радиатори, а средата на високия таван бе остъклена, като зад някои от стъклата светеха електрически лампи.

Вратата в дъното се отвори шумно. Джей извърна глава и видя да влиза сър Уилям Стюарт Камбъл заедно със свитата си. Камбъл вече беше с перука и тога. Освен сътрудниците го придружаваха още двама адвокати. Той пристъпи към стола си и за момент се обърна да кимне с усмивка на Джей и Майкъл, докато в залата влизаха още хора и се настаняваха по скамейките.

Внезапно секретарката обяви делото и съдия О’Конъл енергично се зададе откъм кабинета, за да поеме съда в свои ръце.

— Мистър Камбъл, познах ви, сър — каза О’Конъл, докато сядаше. — Много ми е приятно. Силно съм впечатлен от вашите неуморни усилия за благото на международното право и най-вече от дългогодишния ви труд за създаване и приемане на Договора против изтезанията.

Камбъл леко се поклони, без да крие, че е приятно изненадан.

— Благодаря за любезните думи, милорд.

— Добре дошли и на вас, мистър Гарити. Запомнил съм ви отдавна.

— Не с лошо, надявам се, милорд — отвърна с усмивка Майкъл.

— В никакъв случай — отсече О’Конъл и млъкна.

Камбъл взе думата пръв и изложи подробно как и защо е издадена заповедта на Интерпол. Майкъл Гарити и Джей Райнхарт слушаха, водеха си бележки и чакаха своя ред, за да му възразят.

— Мистър Камбъл — попита О’Конъл, — намира ли се в момента обвиняемият Джон Харис на територията на Република Ирландия и ако не, имате ли основания да предполагате, че ще пристигне в близко бъдеще?

— Отговорът и на двата въпроса е „да“, милорд. Във вторник вечерта Джон Харис пристигна в Дъблин.

„Юро Еър“ 1020, в полет

Президентът бе решил да остави Шери да си поспи, но по някое време тя се размърда, отвори очи и се протегна с усмивка, преди да забележи тревожното му лице.

— Какво става, Джон?

Той въздъхна.

— Връщаме се, Шери. Ветровете са прекалено силни.

Той описа какво бяха казали Крейг и Аластър в пилотската кабина, след като Джилиан му предаде тяхното съобщение.

— О, боже.

— Няма нищо, Шери. Сигурно е за добро. И без това много се колебаех дали да бягам.

— А аз не — каза тя.

— Така или иначе… вече нямаме избор.

Шери стана и посочи към кабината.

— Ще използвам сателитния телефон. Обещах на Джей да му съобщя, ако решим да се върнем.

Четирите съдилища, Дъблин, Ирландия

Джей се изненада от новината, че Стюарт Камбъл не знае за полета на Джон Харис. Бе очаквал Камбъл да прати някого да следи боинга на „Юро Еър“. Наистина ли не знаеше, или само се преструваше, за да не усложнява заседанието?

Джей се приведе напред и прошепна в ухото на Майкъл Гарити:

— Майкъл, да признаем ли, че президентът не е тук? Може ли това да забави нещата?

Майкъл поклати глава и отговори шепнешком:

— Не, освен ако не сме сто на сто сигурни, че Джон Харис няма да се върне. Ако повдигнем въпроса, съдията ще ни разпита и ще трябва да признаем, че има вероятност самолетът да поеме по обратния курс. Нищо няма да спечелим.

— Напротив, ще спечелим много, ако избегнем демонстрацията на записа — прошепна Джей.

— Мистър Гарити! — повиши глас съдия О’Конъл.

— Да, милорд — сепна се Майкъл.

— Ще бъдете ли така добър да се присъедините към нас, или предпочитате да излезете вън на сладка приказка със своя клиент, за да не нарушавате хода на заседанието?

— Милорд, моля за извинение. Това е американският адвокат Джей Райнхарт, който представлява интересите на мистър Харис, и вярвам, че е допустимо да разговарям тихо с него, нали?

— Точно така, тихо, мистър Гарити! Не обичам шушукане в моя съд. Имам остър слух, сър. Отдалеч чувам това отвратително шушу-мушу и няма да го търпя!

— Да, милорд.

— Продължавайте, мистър Камбъл — нареди О’Конъл.

Джей знаеше колко е опасно да оспорват твърдението на Камбъл, че заповедта за арест е основателна. Камбъл веднага щеше да извади видеозаписа, който според него доказваше, че срещу Харис има солидни улики, оправдаващи издаването на разрешение за арест и заповед за екстрадиране в Лима.

Но ако Майкъл не оспореше обвиненията, разрешението щеше да бъде издадено почти автоматично. Това бе същински параграф 22 и снощи двамата го обсъдиха най-подробно.

В този момент Майкъл Гарити се изправи.

— Милорд, моля да ми дадете думата.

— Говорете, мистър Гарити — каза съдията.