Насрещен вятър

— Или съм оплескал сметките, или времето се е променило ужасно бързо. А може да е и едното, и другото. Предвиждахме насрещни ветрове със средна скорост петдесет километра в час, максимум до шейсет и пет. А ето ти изведнъж ново сведение — насрещен вятър над двеста и десет!

— Нещо сме сбъркали! Ветровете не могат да се променят толкова бързо!

— Промениха се, както виждаш. Но имаш право. Някъде в изчисленията…

— Дявол да го вземе!

— Знам. Извинявай, Крейг.

— Няма защо. Хора сме. Сега важното е да кацнем здрави и читави.

— Да кажа ли на Джилиан?

Крейг кимна.

— Да. А тя непременно да каже на президента. Изглежда, че ще го върнем обратно в казана.

44

Четирите съдилища, Дъблин, Ирландия

Четвъртък, 9:50 ч

— А това е бърлогата на лъва — прошепна Майкъл Гарити на Джей, докато влизаха в трета зала.

Зад съдийската маса седеше само съдебната секретарка, която подреждаше документи и проверяваше нещо из папките си. Стюарт Камбъл все още беше отвън в ротондата, където водеше оживен разговор с цели седем адвокати и сътрудници.

Джей погледна часовника си със замъглени от умора очи. Десет без десет. Трябва да се съсредоточа.

— Да те предупредя, Джей — каза Майкъл. — Съдия О’Конъл се слави най-вече с факта, че изпада в ярост, когато някой вземе думата без разрешение. Ти ще седиш точно зад мен и можеш да ми шепнеш, но запомни много добре какво ще ти кажа.

— Слушам те.

— Първо, много внимавай шепотът да не се чува на повече от метър, иначе съдията непременно ще се развика.

— Добре.

— И второ, много те моля, не ми събаряй перуката.

Джей се разсмя.

— И това ли става?

— О, много е неприятно, когато клиентът се приведе да ти прошепне нещо, а после се дръпне назад заедно с перуката или я килне накриво. Съдията само това чака.

— Ще внимавам.

— Няма да ти даде думата, но Камбъл ще бъде пълноправен участник, тъй като вече поне веднъж е бил призоваван пред нашия съд.

— Разбирам.

— Освен това аз съм старши съветник, както казваме тук, и ще ми помага един колега Том Дуган, който би трябвало да пристигне всеки момент. Ще ви запозная.

— И вие ли имате титли като английските „съветници на кралицата“?

Майкъл се усмихна накриво.

— Ние нямаме кралица, момко. Тук е Република Ирландия.

— Извинявай.

— Не ме разбирай погрешно, смятаме Лизи за чудесно старо момиче, просто не сме й поданици, камо ли съветници.

Един служител на съда мина край тях с голям телевизор и видеокасетофон върху метална количка, сложи ги близо до заседателската ложа и включи апаратурата. Майкъл и Джей го наблюдаваха мълчаливо. Знаеха много добре какво ще им покаже Стюарт Камбъл. От зловещото присъствие на телевизора Джей усети как в корема му всичко се свива на хладна топка.

„Юро Еър“ 1020, в полет

— Как са ветровете, Аластър? — попита Крейг.

Вторият пилот хапеше устни и драскаше изчисления, използвайки джобния си калкулатор, за да провери данните на бордовия компютър.

— Попътният вятър почти изчезна, Крейг, а според последния бюлетин онази зона на ниско налягане се носи стремглаво на юг.

— Дали да не опитаме с Рейкявик в Исландия?

Аластър поклати глава.

— На тази ширина пак ще се сблъскаме с жесток насрещен вятър, а не можем да поемем риска да слезем по-ниско, където ще увеличим разхода на гориво.

— Още ли сме на максимално икономичен режим?

— Да. В момента всичко зависи от ветровете, но… — Аластър погледна Крейг и въздъхна. — Трябва да ти кажа, Крейг, че не ми се вярва да стигнем до Дъблин с приличен резерв от гориво. Може би трябва да си помислим за отклонение към Галуей.

Крейг поклати глава и се разсмя мрачно.

— Защо ти трябваше одеве да викаш дявола с онова споменаване за Галуей?

— Извинявай.

Аластър наведе глава и пак се захвана с изчисленията. С лека изненада Крейг осъзна, че Аластър за пръв път отвръща на шегата с искрено извинение. Дотолкова не бе в негов стил, че издаваше колко е разтревожен.

И от този факт тревогата на Крейг също нарасна.

— Провери за всеки случай как е времето в Галуей — предложи той.

Аластър кимна.

— Вече ги питах. А засега дръж дроселите на икономичен режим. Ще трябва да пестим всяка капка гориво.

Четирите съдилища, Дъблин, Ирландия

Джей за пореден път погледна нервно часовника си и се опита да се успокои. Озърна се наоколо, спирайки поглед върху старинните детайли на богато украсената съдебна зала.

Най-напред го заинтригува избелелият зелен килим, осеян с бели точици или ситни цветчета. По тъканта не личаха протрити пътеки, но килимът явно не ставаше за нищо поне от десетина години.

Залата имаше правоъгълна форма с дължина около петнайсет метра от вратата до съдийската маса. Овехтялата дървена ламперия и корнизите се крепяха със сложна жлебова сглобка за ъгловите тавански греди. Съдийската маса и останалите мебели в залата също бяха потъмнели от времето. Столът на съдията се издигаше над секретарското място, а зад него избеляла виненочервена завеса се спускаше от голяма дърворезба, изобразяваща арфа — символа на Ирландската република.