Насрещен вятър

— Благодаря, момчета — каза Шери, после излезе и затвори вратата на кабината.

Аластър бе превключил на друга честота и любезно разпитваше останалите самолети по презокеанските трасета какви данни за вятъра дават бордовите им компютри. Така получаваше по-ясна представа за времето, отколкото можеха да имат метеоролозите. Крейг поддържаше връзка с въздушния контрол в Шануик и същевременно слушаше разговорите на Аластър. Чу как вторият пилот благодари на поредния екипаж, после се облегна назад и погледна наляво.

— Мисля, че ще е по-добре да слезем на девет хиляди метра — тихо каза Аластър.

— Защо?

— Току-що разговарях с боинг 747, който лети на изток, около триста километра пред нас. Сега са на девет хиляди и триста и срещат вятър със скорост петдесет километра и посока 065 градуса. Малко пред тях един еърбъс А-340 лети на височина единайсет и сто. Съобщава за насрещен вятър с посока нула шест шест и скорост осемдесет и шест километра.

По изражението на командира бе ясно, че е разбрал.

— Аластър, на идване имахме попътен вятър! Все още имаме… — Крейг погледна данните за вятъра в бордовия компютър. — Охо… почти нула.

— Зоната на ниско налягане идва на юг, Крейг, и ще навлезем в насрещен поток.

— Боже мой, колко бързо се движи?

— С осемдесет-сто километра в час, може би и по-бързо. Нямаше го в прогнозите.

Настана безкрайно мълчание. Най-сетне Крейг заговори отново.

— И как ще се отрази това на изчисленията ни за горивото?

— Не особено добре. Ако ветровете наистина са такива, няма начин да стигнем до Дъблин.

— Значи наистина ще кацаме в Галуей?

Аластър кимна.

— Дори и това няма да е лесно.

Лицето на Крейг стана много сериозно.

— Аластър, да не би да твърдиш, че ще имаме затруднения да достигнем брега на Ирландия?

Липсата на бърз отговор смрази кръвта му. Вторият пилот въздъхна и разпери ръце.

— Мисля, че ще се доберем до Галуей, но почти без резерв. Малко късно променихме курса.

— О, господи! — прошепна Крейг.

— Затова трябва да слезем на девет хиляди, Крейг. Губим гориво, но компенсираме с по-висока скорост.

Крейг кимна.

— Свържи се с Шануик и да действаме. Трябва да успеем, стари приятелю.

Четирите съдилища, Дъблин, Ирландия

Стюарт Камбъл вече бе свързал своята видеокамера с монитора. След като съдия О’Конъл му кимна, той натисна бутона за включване. В същото време неколцина репортери минаха напред, за да видят как върху екрана се появява черно-бяло изображение на Овалния кабинет.

Джей седеше мълчаливо и страдалчески гледаше разговора между Ренълдс и президента, хвърляйки крадешком погледи към часовника си.

Вече би трябвало да са минали половината път, пресметна той. Представяше си облекчението на Шери при мисълта, че наистина ще кацнат на американска земя.

Когато записът свърши, Камбъл спря камерата и се обърна към съдията.

— Милорд, въз основа на клетвената декларация на мистър Ренълдс как е направен този запис, както и на образа и звука от самия запис предлагам да прецените, че думите на Джон Харис представляват безспорно доказателство, което не само оправдава напълно издаването на перуанската заповед за арест, но и според Договора против изтезанията налага на ирландския съд да подкрепи незабавно въпросната заповед и след евентуално обжалване да разпореди екстрадирането му в Перу.

— Протестирам — обади се Майкъл, ставайки на крака.

— Мистър Гарити — каза съдията малко по-сдържано. — С какво можете да оборите онова, което видяхме току-що?

Майкъл сведе очи към дългата бележка, която му подаваше Джей, прочете я набързо и продължи.

— Милорд, охотно признавам, че видяното прилича на скандален разговор между президента Харис и мистър Ренълдс в Овалния кабинет на Белия дом. Признавам също така, че документалните доказателства за придобиването и съхранението на записа до момента са ясни и задоволителни. Но в наше време човек невинаги може да вярва на очите си. Съществуват електронни методи за обработка на звук и картина и аз ви предлагам да се запитате дали звукът от тази касета наистина е оригинален, или старателно и цинично е заменен, за да бъде очернен един бивш президент. В края на краищата, милорд, перуанското правителство е замесено пряко в опита Джон Харис да бъде подложен на криминално преследване. С властта и възможностите на една суверенна държава тази касета би могла да се обработи по безброй електронни технологии.

— Имате ли доказателства за подобна промяна, мистър Гарити? — попита О’Конъл.

— Не, милорд. Но обвиняемият не е длъжен да доказва, че записът е фалшив. Напротив, мистър Камбъл трябва да докаже неговата автентичност, но въпреки това той предлага касетата без подкрепата на свидетелски показания и без никакви гаранции чии гласове сме чули.

Стюарт Камбъл скочи на крака.