Насрещен вятър

— Добре, Бари, докъде стигнахме? Готови ли сме?

— Е, сър — започна друг глас, по-близък до микрофона и поради това по-силен, — готови сме, но ще е… скъпичко.

— Колко… искат?

— Те искат един милион долара.

— … че вече дадох съгласие.

— Да, господин президент. Помня инструкциите.

— А сега, Бари… да ти задам най-важния въпрос. Поддават ли се на контрол тези хора?

— Да, сър.

— Абсолютно ли си сигурен, че разбират… заповеди да няма прекомерна употреба на сила… абсолютно никакво насилие извън необходимия минимум за унищожаване на фабриката?

— Разбират, сър.

— Аз съм… разтревожен… пострадат невинни цивилни. Не ме интересува колко свидетели ще останат. Не желая работниците да пострадат, освен… престрелка или нещо подобно.

— Разбирам, сър.

Стюарт Камбъл тръсна глава и смаяно вдигна ръце, после се обърна към своя екип, но никой не можеше да му даде обяснение.

На екрана президентът въздъхна и скръсти ръце. Главата му все още не се виждаше.

— … да действаш.

— Очакваме във фабриката и склада да има около шейсет-седемдесет души и част от тях ще бъдат цивилни.

— Работниците ли? — попита президентът.

— Да, сър. Отвън има тежковъоръжена охрана и по-голямата част от стрелбата ще бъде там. Ако наемем тази групировка — тези наемници, бивши бойци от „Сендеро Луминосо“ и перуанската армия — ако ги наемем, те ще могат бързо да неутрализират съпротивата и после да изведат всички от фабриката, преди да я взривят.

— Милорд! — възкликна Камбъл, но О’Конъл му махна да млъкне, без да откъсва очи от екрана.

— Седнете, ако обичате, мистър Камбъл.

На екрана вървяха все същите кадри. Скритата камера върху сакото на Ренълдс се вдигна заедно с него, докато той пристъпваше към камината. После се завъртя и показа президента в края на кабинета.

— Сър — раздаде се гласът на Ренълдс, — тези момчета са опитни. Ще свършат работата без излишни въпроси и стриктно ще изпълняват заповедите.

— … жизненоважно, Бари. Няма да разреша тази акция, освен ако… с хирургическа точност, доколкото е възможно.

— Ще бъде изпълнено, сър.

— … препоръки?

— Зависи какво искате да постигнете, сър — отговори Ренълдс. — Ако искате да затворите онази фабрика веднъж завинаги, да унищожите ръководството, да подплашите всички други желаещи да организират промишлено производство на наркотици и незабавно да пресечете хероиновия поток, предлагам да им платим, та да се свърши веднъж завинаги. Заслужава си да направим тази жертва.

Също както преди президентът отстъпи назад и изчезна от кадъра. Ренълдс очевидно пак седна на дивана и се завъртя към бюрото. Кадърът се измести нагоре и хвана държавния глава с гръб към камерата, до прозореца с изглед към Розовата градина.

Камерата отново се отпусна надолу, когато президентът се обърна към Ренълдс и главата му остана извън кадъра.

— Добре, Бари. Имаш зелена светлина. Официално не е имало такава среща, разбира се.

— Разбрано, сър.

— А сега дай насам… и ми покажи подробностите.