Насрещен вятър

— Само едно, господин съдия. Аз предложих идеята да направим новия звукозапис, за да докажем, че всеки запис може да бъде фалшифициран. Не сме имали намерение да подведем съда. Напротив. Смятах, че с думи няма да докажем нищо. Трябваше да покажем на практика как може да се извърши това. Да ви покажем, че един добър имитатор може да наподоби характерния глас на Джон Харис. И го доказахме. Доказахме също така, че един талантлив артист може да имитира и гласа на мистър Ренълдс. Колкото и да сте разгневен от тази тактика, сър, на практика тя доказа твърдението ни. Без допълнителни доказателства, че записът е автентичен… а очевидно мистър Камбъл просто не е в състояние да предяви днес подобни доказателства… няма начин съдът да разбере истината. А няма ли истина, касетата не може да се използва като достоверно доказателство за обвиненията срещу Джон Харис.

— Приключихте ли, сър? — попита О’Конъл с язвителен глас.

— Да, господин съдия. Благодаря ви — отвърна Джей и седна.

— Цялата тази реч да се заличи от протокола — нареди съдията. — Тя по никакъв начин не промени мнението ми за цирка, в който се опитахте да превърнете моя съд, мистър Гарити. Но все пак… готов съм да преосмисля нещата. Обявявам петнайсет минути почивка, а след това ще обявя решението си за ареста и екстрадирането.

„Юро Еър“ 1020, в полет

Внезапният звън на сателитния телефон изтръгна двамата пилоти от напрежението на битката между гориво и разстояние.

Аластър вдигна слушалката и едва разпозна напрегнатия глас на Джей Райнхарт.

— Току-що получих съобщението на Шери, че летите обратно! Кажи ми, че не е вярно.

— Така е за съжаление — отвърна Аластър. — Дори вероятно ще се наложи да кацнем в Галуей, защото не ни достига гориво.

— В Галуей?

— Да.

— Можете ли… да презаредите и да опитате отново?

Аластър поклати глава, без дори да погледне към Крейг.

— Няма начин. Ветровете са адски.

За момент отсреща настана мълчание.

— Разбирам. Може ли да поговоря с Шери?

Крейг повика Шери по радиоуредбата и след десет секунди тя влезе в кабината.

— Обажда се Джей, Шери — обясни Аластър и й подаде слушалката. — Казах му, че се връщаме в Ирландия.

— Джей! Вече знаеш, че се връщаме.

— Нищо не стана, Шери. Всичко се провали. Съдията си е навил на пръста да прати Джон в Лима. Сега обяви почивка и обмисля дали няма начин да ускори процедурата и незабавно да го качи на самолета.

— О, боже.

— Връщате се в най-неподходящия момент.

— Какво да правим, Джей?

Гласът му бе мрачен, но инструкциите звучаха категорично.

— Най-напред гледайте да се приземите успешно. После ме потърси по телефона. Ако не отговоря веднага, остави съобщение и чакай. Мисля… мисля, че вече изчерпах всички възможности, но докато не се убедя в това, предпочитам да останете на борда.

— Разбирам. Успех.

Четирите съдилища, Дъблин, Ирландия

След повече от четирийсет минути съдия О’Конъл най-сетне влезе отново в залата.

Стюарт Камбъл бавно се изправи на крака.

— Милорд…

Леко изненадан, О’Конъл се обърна към него.

— Да, мистър Камбъл?

— Преди да отсъдите, милорд, искам да уточня още нещо относно видеозаписа.

Съдията се поколеба, после въздъхна.

— Наистина ли е необходимо, мистър Камбъл? Престаравате се.

— Необходимо е да влезе в протокола, милорд.

— Много добре. Говорете.

Още преди няколко часа Джей бе нагласил клетъчния си телефон на вибриращ сигнал. Сега настоятелното вибриране най-сетне стигна до съзнанието му. Той извади телефона, включи го и тихичко стана, за да излезе от залата.

— Мистър Райнхарт? — раздаде се познат глас. — Обажда се държавният секретар Байър.

— Слушам ви, сър — каза Джей.

— Ще ви свържа с Вашингтон, мистър Райнхарт. Един от моите хора има отговор на вашия въпрос. Ние пристигаме след половин час, но вероятно трябва да го чуете още сега. С две думи, прав бяхте.

Байър се канеше да затвори, но Джей го спря.

— Има още един въпрос, господин държавен секретар. Вие добре познавате Овалния кабинет. Ще ми опишете ли какво има пред западната врата? Трябва да си го изясня и е много важно, повярвайте ми.

В съдебната зала Камбъл натисна бутона на камерата и прехвърли записа до момента, когато президентът и Ренълдс обсъждаха операцията, приведени над разгъната карта. След това спря кадъра и се обърна към О’Конъл.

— Милорд, относно автентичността на този запис привличам вниманието ви към предмета, който се вижда върху бюрото. Виждате плочка с държавния печат на Съединените щати, обвита в прозрачна пластмаса, а отдясно има няколко документа с подписа на Джон Харис.

Камбъл се върна до масата, взе лист хартия и го връчи на секретарката, после подаде копие на Майкъл Гарити.

— Предлагам като доказателство документ от личната си колекция — писмо на Джон Харис от 1985 година с неговия подпис. Можете да се уверите, че този подпис съвпада с подписите върху документите на екрана.

Майкъл се запита дали да не възрази, че това може да реши само експерт графолог, но знаеше, че няма да постигне нищо.

— Приемам това, мистър Камбъл — заяви съдията.