Насрещен вятър

— Имате десет минути почивка, мистър Райнхарт.

Когато съдия О’Конъл отново откри заседанието, Джоузеф Байър зае свидетелското място и без колебание потвърди, че коридорът от записа не съществува в истинския Бял дом.

— Благодаря, мистър Байър, свободен сте — каза съдията и насочи поглед към Джей. — Мистър Райнхарт, ако това не е Белият дом… а аз вече съм убеден в това… то какво виждаме?

Джей се изправи.

— Господин съдия, в Съединените щати съществуват общо пет точни имитации на Овалния кабинет, използвани от филмовите режисьори. Едно от копията служи за заснемане на популярен телевизионен сериал. Другите непрекъснато се наемат за снимки на игрални и телевизионни филми. Могат да бъдат пренесени с камиони навсякъде в Америка. Сглобяват се за по-малко от седмица, а интериорът не се различава от истинското помещение. На този запис виждаме инсценировка, заснета в копие на Овалния кабинет.

Съдията погледна Стюарт Камбъл, който поклати глава и вдигна длан в знак, че няма какво да възрази или добави.

Джей пристъпи по-близо до екрана и започна да прехвърля кадрите напред-назад, явно напълно вглъбен в изображението.

— Мистър Райнхарт, ако сте приключили, сър…

Внезапно очите на Джей се разшириха и той вдигна пръст.

— Изчакайте… само секунда, Ваша Светлост…

— Мистър Райнхарт…

Джей се обърна.

— Съдия О’Конъл, ще възразите ли, ако ви помоля отново да слезете? Току-що открих още нещо, което категорично доказва моята правота.

Съдия О’Конъл поклати глава, после стана и отново се приближи до монитора.

— Ето тук, сър. Виждате ли това огледало на стената на коридора срещу вратата?

— Да.

— Погледнете в огледалото.

— Виждам някакви леко наклонени, почти вертикални черти — каза съдията. — Какво представляват?

— Това, господин съдия, са летви, които подпират декорите.

„Юро Еър“ 1020, в полет

— Десет двайсет, завийте надясно по курс нула девет пет градуса. Насочвам ви към най-близкото летище в Конемара. Пестите трийсет и три километра. Има една писта с номер две-седем и апаратура за кацане по прибори. Дълга е две хиляди и двеста метра.

— Какви са координатите? — бързо попита Аластър и щом получи данните, бързо ги въведе в портативното устройство. — Според мен излиза, че ни остават още сто километра, Галуей.

— Правилно — потвърдиха от земята. — Вече са деветдесет и осем.

— Кажи му, че ще стигнем, Аластър, но имаме само един шанс. Как е времето там? Ако е добро, можем да се опитаме да кацнем право на изток.

Аластър предаде въпроса.

— Получих сводката за Конемара — каза ръководителят полети. — Ниска облачност, видимост един километър, мъгла, вятър с посока две седем нула и скорост деветнайсет километра в час. Апаратурата за кацане по прибори е включена. Кажете какво още искате.

Аластър се обърна към Крейг, който облиза пресъхналите си устни и отново започна да изчислява наум.

— Мисля — започна Крейг, без да извръща глава, — че нямаме друг избор, освен да се насочим по прибори към писта две седем, макар това да означава, че ще трябва да отминем летището и да се върнем. Имаме достатъчно височина, за да се отдалечим на два километра и половина в южна посока, после да направим остър ляв вираж на сто и осемдесет градуса, да се насочим на запад по прибори, да открием локализатора за писта две седем… и да започнем снижаването.

— Да отминем летището? По дяволите, Крейг, та той може да ни насочи право към него!

Крейг хвърли бърз поглед към Аластър.

— Но не го виждаме! Ами ако сме на триста метра встрани от пистата, когато намалим скоростта? Ще се срутим върху някоя сграда без никакъв шанс за повторен заход.

— И ако заобиколим, пак нямаме шанс!

— Аластър, два двигателя не работят. Имаме само един шанс, това е! Но ако запазим скоростта, все още ни остава хидравликата за управлението, за колесника и може би за задкрилките, а освен това системата за кацане по прибори ще може да ни насочи. Трябва само да задържим височината. За всеки случай си приготви фенерче.

— Приготвил съм го.

Аластър отново провери позицията по портативния координатен прибор и командирското табло отляво. Осемдесет километра до Конемара, скорост триста трийсет и пет километра в час, височина шест хиляди и триста метра, плавно спускане, без насрещен вятър, а попътният вятър започваше да подобрява шансовете им да стигнат до летището с остатък от гориво за маневриране. Докато поддържаха висока скорост, въздушният поток през спрелите двигатели щеше да върти турбините и да поддържа налягане в хидравличните системи. Акумулаторите можеха да издържат още половин час. Но щом скоростта спаднеше под двеста и деветдесет километра, щяха да загубят хидравликата и им оставаше само резервната лостова система за ръчно управление на крилете.

— Добре — каза Аластър. — Както го виждам, ще минем южно от пистата на около… около деветстотин метра. Остър ляв вираж със спускане четиристотин… не, триста и шейсет метра в минута би трябвало да ни изведе за кацане на височина около двеста метра и почти без подемна сила.