Насрещен вятър

Докато Стюарт Камбъл изключваше камерата, Джей се върна на мястото си и трескаво зашепна нещо на Майкъл Гарити.

— Мистър Гарити, имате ли да кажете още нещо, сър? — попита съдията.

— Една секунда, милорд — отвърна Майкъл, без да обръща внимание на гневната му физиономия. След малко стана и посочи Джей. — Милорд, получихме допълнителни сведения, които са изключително важни за случая, и моля да разрешите на мистър Райнхарт да ги изложи.

— Не.

— Милорд.

— Ако имате нещо за казване, мистър Гарити, кажете го лично. За този съд вие сте защитникът.

— Добре, милорд, макар да се боя, че вече не приемате думата ми.

О’Конъл погледна Гарити тъй, сякаш го виждаше за пръв път.

— Мистър Гарити… Размислих върху предишното си изказване. Може да съм прибързал. Няма да ви обвиня в оскърбление на съда заради вашето… представление.

— Благодаря, милорд.

— Изложете новите сведения.

— Както знаете, милорд, трета глава на Договора против изтезанията, известен също като Конвенция против изтезанията на ООН, категорично забранява на всяка страна членка да екстрадира или изпраща по друг начин когото и да било в страна, където има вероятност да бъдат прилагани забранени въздействия под формата на изтезания. Мистър Райнхарт току-що получи от Вашингтон и от държавния секретар на Съединените щати потвърждение, че САЩ разполагат с нови доказателства за предстоящото посочване на Перу от Организацията за граждански права към ООН като страна, където систематично се прилагат изтезания и необичайно жестоки наказания спрямо политическите затворници, между които се споменават и двама бивши перуански законодатели. Включването на Перу в този списък е официално основание да се смята, че страната проявява подчертана склонност към изтезаване на всички свои политически противници. Тази информация отговаря на съответните текстове от Договора против изтезанията, според които се забранява екстрадирането в държави, за които съществуват основателни предположения, че ще приложат забранени насилствени методи или необичайни наказания спрямо екстрадирания. Очевидно един бивш президент на Съединените щати влиза в тази категория и тъй като Перу има ясното намерение да приложи забранени изтезания спрямо Джон Харис, всяка молба за екстрадиране в тази страна трябва да бъде безусловно отхвърлена.

— Мистър Гарити — отговори съдията, — можете ли да подкрепите това изявление с нещо друго освен собствените си думи?

— Да, милорд, но ще бъдат необходими няколко дни, за да получим писмено потвърждение от ООН.

— При това положение отхвърлям възражението ви срещу молбата за екстрадиране.

— Милорд, в такъв случай предлагам заседанието да бъде отложено с десет дни, а ако все пак съдът вземе решение, изпълнението да се отложи със същия срок. Трябва ни време, за да осигурим документите.

— Предполагам — каза съдията, — че мистър Камбъл ще реагира безпристрастно на предложението ви, мистър Гарити.

Стюарт Камбъл не стана от мястото си. Съдията го гледаше с нарастващо удивление.

— Какво ще кажете, мистър Камбъл?

— Милорд?

— Предполагам, че имате възражения срещу предложението на мистър Гарити.

— Не, милорд, нямам.

— Нямате ли? — попита О’Конъл, съвсем объркан.

— Нямам.

— Мистър Камбъл, мистър Гарити предлага да отложим с десет дни заседанието, а вие не възразявате?

— Не възразявам, милорд.

Слисаният съдия помълча, после въздъхна и поклати глава.

— Добре тогава. Склонен съм да приема предложението. Обявявам кратка почивка.

47

„Юро Еър“ 1020, в полет

Четвъртък, 12:15 ч

— Колко остава? — попита Крейг.

Аластър никога не го бе чувал да говори с тъй напрегнат глас.

— Двеста двайсет и пет километра до летището, около сто и четирийсет до сушата.

Крейг погледна горивомерите над главата си. Устните му бяха пребледнели.

— Как сме с горивото? — попита Аластър.

— Зле. Ако мога да вярвам на приборите, под триста литра.

— По триста в двата резервоара?

— Не. Общо.

— О, господи — въздъхна Аластър.

— Не искам да започна снижаване по обичайната процедура — каза Крейг. — Нека за всеки случай да изчакаме, докато се приближим на осемдесет километра.

— Съгласен.

Крейг натисна бутона на вътрешната сигнализация и изчака Джилиан да се обади.

— Джилиан, искам да инструктираш Ели и Урсула. Накарай ги да си сложат спасителни жилетки. Раздай жилетки на Шери, президента и телохранителя, без да забравяш и себе си. Настани ги на вътрешни кресла в средата на салона. Провери пак къде са надуваемите лодки. И побързай. Едва ли ще се наложи да кацаме във водата, но не искам да рискувам.

— Добре — каза тя и затвори телефона.

— „Юро Еър“ десет двайсет, свържете се с кулата в Галуей на честота сто двайсет и две точка четири. Уведомени са за проблемите ви с горивото.

— Разбрано, Шануик. Благодарим.

— Успех, сър.

Аластър смени честотата и натисна бутона на предавателя.

— Галуей, тук „Юро Еър“ десет двайсет, летим на височина девет и триста.

— Разбрано, десет двайсет, според радара се намирате на двеста и един километра от нас. Ще ви подам радарни вектори за заход по прибори към писта нула девет.

— Разбрано.