Насрещен вятър

Ръката на Аластър почти незабавно измести лоста.

— Задкрилки от петнайсет на трийсет. Осемстотин метра, Крейг, височина двеста и петдесет, спускане с шестстотин метра в минута, скорост двеста и деветдесет.

— Насочи ме в ъгъла за приземяване! Ще навлезем отгоре.

— Спускане шестстотин в минута, височина сто, скорост двеста и осемдесет. Не забравяй, хидравликата може да откаже. Недей да изчакваш прекалено.

Право пред тях изникна съзвездие от мъгливи светлинки, които стремглаво летяха насреща. Крейг притегли щурвала към себе си.

— Спускане триста и шейсет, височина петдесет, скорост двеста и петдесет. Дърпай, Крейг!

Крейг изтегли щурвала почти в скута си и усети как носът се надига, но все по-бавно с всяка секунда, докато намалялата скорост забавяше въртенето на турбините и хидравличното налягане спадаше.

— Трийсет метра! Слизаме твърде бързо! — съобщи Аластър.

Пистата вече беше под тях, но се спускаха прекалено стремително.

Крейг бе изтеглил своя лост за ръчно управление, Аластър също и изведнъж двамата почнаха да въртят назад с бясна скорост, за да вдигнат носа на самолета. Усетиха как машината се подчини в последната секунда, скоростта на спускане намаля рязко и колелата докоснаха бетона с не особено силен удар.

— Върти обратно! Носът надолу! — извика Крейг.

Двамата завъртяха в обратна посока, спускайки предния колесник към пистата.

— Спирачките, Крейг! — извика Аластър.

Крейг пусна лоста за ръчно управление, дръпна ръчката на скоростните спирачки и за момент се изненада, че вече е изтеглена. Беше забравил. Сега им оставаше само аварийното спирачно налягане. Противоблокадните системи не действаха без електричество.

Светлините на пистата прелитаха край самолета.

— Скорост сто и деветдесет, Крейг!

Ако натиснеше спирачките прекалено силно, щеше да спука гумите и боингът непременно щеше да излезе извън пистата.

В далечината отпред вече се виждаха червените лампи, отбелязващи края. Наближаваха бързо. Крейг натисна спирачките и усети как дисковете захапват. Същевременно използваше кормилните педали, за да удържа самолета между двете ивици от размазани светлини.

— Сто четирийсет и пет! — обяви Аластър. — Сто и трийсет… сто и десет…

Червените лампи в края на пистата застрашително се приближаваха.

Спирачките не държаха, може би почваха да прегряват.

— Осемдесет километра… шейсет!

Крейг пое риска да спука гума и натисна спирачките.

Червените светлини вече бяха съвсем близо, когато Аластър обяви скорост трийсет километра в час. Крейг натисна с всичка сила остатъците от спирачки. Усети как боингът се разтърси и спря точно когато червените светлини изчезваха под носа на машината.

Около трийсет секунди двамата пилоти седяха като вцепенени. Не смееха да повярват, че са живи и невредими.

Аластър посегна към бутона на предавателя, като се надяваше в акумулаторите все още да има енергия.

— Галуей, десет двайсет се приземи без произшествия на летище… забравих го как беше. Благодарим, сър.

— Богородице, Исусе и Йосифе! — възкликна развълнувано ръководителят полети, без следа от досегашния хладнокръвен професионализъм. — Сега вече мога да си поема дъх. Браво, момчета!

Четирите съдилища, Дъблин, Ирландия

Съдия О’Конъл отново бе седнал на мястото си и усърдно записваше нещо, за да спечели време за размисъл. Най-сетне вдигна глава.

— Много добре. Съдът смята представения днес видеозапис за крайно недостоверен, тъй като мистър Камбъл не успя да обори подозренията за фалшификация. Връщаме се точно там, откъдето започнахме преди два часа. И тъй, мистър Камбъл, имам един въпрос към вас, сър. Можете ли да предложите на съда някакво доказателство в подкрепа на перуанската международна заповед за арест и молбата за екстрадиране освен очевидния факт, че въпросните документи са издадени от перуанските съдебни власти?

Стюарт Камбъл бавно се изправи, покашля се и дълго гледа листовете пред себе си, преди да вдигне очи към съдията.

— Милорд, без видеозаписа не разполагам с доказателства. И бих искал да заявя, че ще трябва да получа нови инструкции от своя клиент, а освен това може би се налага да помоля чрез ирландския си колега да прекратим воденето на протокол.

Джей се приведе напред и прошепна на Майкъл:

— Какво означава това, по дяволите?

Майкъл надраска отговора в бележника си: „Означава, че се кани да зареже Перу и да бяга по-надалеч от случая“.

— Няма да настоявам за обяснение, мистър Камбъл — каза О’Конъл. — Според мен причините са очевидни. Приема се. По липса на доказателства заповедта за арест се обявява за невалидна в Република Ирландия, а молбата за екстрадиране се отхвърля.

Този път чукчето удари решително.

Епилог

Международно летище Дъблин, Ирландия

Четвъртък, 15:20 ч

Джей отвори вратата на микробуса и скочи навън. Предпочиташе да изчака сам боинга на „Юро Еър“, който се спускаше над летището.