Насрещен вятър

— Милорд, по въпроса за това кой трябва да поеме тежестта на доказването, моля съда да се съгласи, че в момента разглеждаме само дали има основания за арест. На съдебния процес в Лима президентът Харис ще има пълна възможност да оспори или дори да отхвърли изцяло използването на записа като доказателство. Днешното заседание не е експертиза. То просто трябва да установи, че има достатъчно основания да се смята, че мистър Харис може да е извършил престъпление.

— Милорд — възрази Майкъл, — готов ли сте да обявите, както желае мистър Камбъл, че автентичността на касетата не може да бъде оспорвана в този съд?

— Не, мистър Гарити, не съм готов — отвърна съдия О’Конъл. — За момента се въздържам от мнение.

— Тогава, милорд — продължи Майкъл с въздишка на облекчение, — предлагам като доказателство друга касета — може би истинския видеозапис, направен тайно и незаконно от мистър Ренълдс на въпросната дата.

Съдията и Камбъл го изгледаха с недоумение.

— Извинете, мистър Гарити, нещо не ви разбрах — каза О’Конъл.

Джей подаде касетата на Майкъл, който я вдигна високо.

— Разполагаме с видеозапис от същата среща и моля за разрешение да бъде показан.

— Същият запис? — възкликна О’Конъл с едва сдържано раздразнение. — Защо?

— Милорд, причината ще ви стане съвсем ясна, ако разрешите да го покажем.

— Имате ли някаква документация за произхода на тази касета?

— Имам, милорд — заяви Майкъл според предварително разработения сценарий. — Тази касета бе доставена снощи на мистър Райнхарт и дежурният администратор от хотела ще потвърди, че са я донесли сътрудници на мистър Камбъл. Самият мистър Камбъл ни гарантира, че записът е идентичен с онзи, който току-що бе показан пред съда.

— Значи е същият запис? — попита О’Конъл.

— И да, и не, милорд.

— Стига игрички, мистър Гарити! Същото ли е това скапано нещо, или не?

— Милорд, видеокасетата е точно като онази, която представиха мистър Камбъл и неговият екип, образите са същите, но има още един звукозапис, за който мистър Камбъл навярно не подозира, и като използваме друг формат, ние можем да включим този звукозапис.

— Друг звукозапис? Разбирам — каза О’Конъл и раздразнението му изведнъж отстъпи място на любопитство. — Знам, мистър Гарити, че в някои случаи видеокасетите съдържат повече от един звукозапис.

— Невъзможно — възмутено възкликна Стюарт Камбъл. — Това е нелепо. Представих ви оригиналната касета, а на нея има само един звукозапис.

— Сигурен ли сте, мистър Камбъл? — попита О’Конъл. — Смятате ли се за експерт по електроника?

— Не, милорд, но…

— В такъв случай съм твърде любопитен да видя и чуя този запис. Продължавайте, мистър Гарити.

Майкъл подаде касетата на Джей, който пристъпи напред и я зареди във видеокасетофона. Натисна бутона и докато се връщаше към масата, на екрана оживяха същите образи.

„Юро Еър“ 1020, в полет

— Положението се подобрява, Крейг — каза Аластър след поредните трескави изчисления, когато слязоха на девет хиляди и триста метра.

— Слава богу!

— Още не сме се измъкнали, но по моя преценка ще стигнем до Галуей със запас от около седемстотин килограма гориво, тоест… за час и десет минути.

— Значи ветровете се задържаха?

Аластър кимна.

— Дотук добре. Проблемът ще е с времето в Галуей. Там имат апаратура за кацане по прибори, но е паднала гъста мъгла.

— Галуей е край морето, нали?

— Да, на брега на едноименния залив. Мъглата идва откъм морето.

— Ако се наложи, ще наближим на минимална височина.

— Трябва да вземем решение, преди да сме слезли под шейсет метра.

— Разбрано — каза Крейг. — При необходимост ще слезем и до нулата, стига да сме точно на осевата линия. Прилагаме категория AAA. Ще използваме и двата автопилота, насочваме се по прибори, ти управляваш захода, а аз поемам кацането.

— За да не объркам нещо, ако пистата не се вижда, нали?

— Със запас от седемстотин килограма няма да ни остане гориво за повторение. Имаме само един опит.

Четирите съдилища, Дъблин, Ирландия

Джей Райнхарт натисна бутона и от телевизора долетя гласът на Джон Харис, примесен с някакво неясно шумолене. Отначало думите изглеждаха същите, но постепенно станаха съвсем различни, макар че картината се повтаряше.