Насрещен вятър

— Имаш го — отвърна Камбъл и протегна ръка. — Давам дума, че това повече няма да се повтори. — Той понечи да стане от креслото. — Отивам да се извиня и на Джина.

Жан-Пол попречи на Камбъл да се изправи и сдържано стисна ръката му.

— Не. Аз ще успокоя Джина. Но трябва да вземете решение, сър Уилям. Остава ни гориво за още час и десет минути. Ако бурята отмине, ще можем да кацнем в Лутън. А можем още сега да се отправим към Гатуик и да ви поръчаме кола или хеликоптер.

— Към Гатуик — нареди Камбъл без колебание.

— Добре. Да поръчам ли хеликоптер?

— Не. И кола ще ми свърши работа.

Жан-Пол кимна. Докато се изправяше, Камбъл леко докосна ръкава му.

— Жан-Пол, наистина оценявам твоя професионализъм и консервативното ти мислене. Благодаря, че ни предпази от рискове.

— Няма защо, сър Уилям — отвърна спокойно Жан-Пол. Той погледна лицето на своя работодател и се поколеба. — Този случай… с американския президент… много ви развълнува, нали?

— Да — потвърди Камбъл с въздишка. — Случаят е извънредно сериозен, безпрецедентен. Има огромно значение за развитието на международното право.

— А и лично за вас, струва ми се — подхвърли капитанът.

— Питаш дали нямам стари сметки за уреждане? Да, ще има подобни критики, но истината е съвсем проста, Жан-Пол. Джон Харис е виновен… макар че не съм сигурен дали го знае.

Стюарт Камбъл изчака Жан-Пол да се върне в кабината, после вдигна телефонната слушалка. Набра поредица от цифри и след малко отсреща се обади мъжки глас.

— Какво е положението, Хенри? — попита Камбъл.

— Имаме насрочена среща със съдията за четири следобед в съда на Боу стрийт. Именно там би трябвало да се разгледа въпросът за екстрадирането.

— Тоест на заседанието за установяване на виновност, нали? — вметна Камбъл.

— Точно така.

— Хенри, моля те, нека да проверим дали си спомням добре процеса на екстрадиране. Най-напред молим общинската полиция да представи заповедта от Интерпол на британски съдия и да поиска разрешение за арест.

— Правилно, сър Уилям. Когато получим разрешение, полицията извършва ареста, после Перу трябва да изпрати до министъра на правосъдието молба за екстрадиране…

— Вече е сторено — прекъсна го Камбъл.

— Наистина ли?

— Да. Миналата седмица. Продължавай.

— Много добре. След като арестът бъде извършен, министърът ще реши дали да подпише така нареченото пълномощно за действие.

— Ще го подпише.

— И… после стигаме до заседанието за установяване на виновност, което може да продължи няколко дни. При случая „Пиночет“ съдът на Боу стрийт се мота цяла седмица.

— Вярно, но тогава присъстваха „Амнести Интернешънъл“ и Испания, представени от цяла тълпа видни лондонски адвокати.

— Е, след като се приключи с това и бъде взето решение срещу Харис, адвокатът му може да поиска от районния съд заповед за принудително довеждане.

— Няма да го получи.

— Сър Уилям, след като Харис все още е в „Сигонела“, има ли някакъв шанс италианците да променят решението си?

Камбъл се разсмя.

— Никакъв. Анселмо се моли Харис да избяга час по-скоро. Той изобщо не подозира, че аз се надявам на същото.

— Досега не е попълнен план за полета. Сигурен ли сте, че ще дойдат в Лондон?

— Идеята беше лично на Джон Харис — изкиска се Камбъл, — макар че той очевидно няма ясна представа за политическия климат.

— Да, бих казал, че е преценил доста зле. Има ли вероятност да го разбере навреме?

— Не ми се вярва. Засега искам да продължаваш по плана, който ти дадох тази сутрин.

— Още сега ли?

— Да, Хенри. Още сега. Колкото по-скоро ги изхвърлим оттам, толкова по-малко време ще имат за размисъл. Хващай телефона.

Резиденцията на министър-председателя

Лондон, Англия

Твърде озадачаващ развой на събитията — да те докарат с лимузина на Даунинг стрийт 10, помисли си Джей Райнхарт, докато излизаше от колата и тръгваше след някакъв мрачен мъж в сив костюм към малката заседателна зала, където трябваше да изчака вицепремиера. Причината да го очакват си оставаше все тъй загадъчна, макар той да предполагаше, че вероятно е резултат от опитите на Белия дом да помогне.

Дано да е така, каза си той. Да се надяваме, че и англичаните искат да помогнат на Джон Харис.

Може би имаше надежда тихомълком да се споразумее за презареждане на чартърния самолет в някое английско летище, тъй че президентът да отлети преди намесата на съдилищата. Това му се струваше напълно възможно, стига Стюарт Камбъл да не бе представил вече заповедта на някой британски съдия. В противен случай правителството едва ли щеше да се изправи срещу собствената си съдебна система.

Сериозен проблем представляваше и фактът, че самолетът не можеше да стигне до Съединените щати без още едно презареждане в Исландия или Гренландия. Джей се питаше дали да не наемат друга, по-голяма машина, или дори да прехвърлят президента на редовен полет от Хийтроу.