Насрещен вятър

— Надявам се да водите само градски разговори — каза тя.

— Да, но ще компенсирам всички разходи.

— Разбира се, мистър Райнхарт, но вие несъмнено разбирате, че ни трябва одобрението на мистър Смит, преди…

— Преди да ме смятате за клиент ли? Да. Аз съм американски юрист. Разбирам как стоят нещата.

— Много добре, сър.

— Има ли мистър Смит връзки с държавни служители по външните работи, международните договори и тъй нататък?

— Да, разбира се. Той беше ЧП.

— Добре.

— Член на парламента, искам да кажа — обясни секретарката.

— Да, разбрах. Чудесно. О, щях да забравя още нещо. Трябва да бъда сигурен, че няма сблъсък на интересите. Нали вашата фирма не поддържа преки връзки със сър Уилям Стюарт Камбъл от Брюксел?

Върху сдържано любезното лице на жената изведнъж цъфна широка усмивка.

— Проверявате ли ни? — попита тя.

— Моля? — сепна се Джей.

Усмивката охладня.

— Мистър Райнхарт, ние водим всички служебни дела на сър Уилям в Лондон. Всъщност той е собственик на сградата.

— Аз… аз смятах, че той има собствена фирма.

— Съвършено вярно. Именно затова ние се грижим за финансовите му интереси. Смущава ли ви това?

* * *

Дъждът се бе засилил, когато Джей отново излезе на улицата с намерение да намери такси и да стигне до фирмата на Джефри Уолас, която му бяха препоръчали. Адресът беше нейде отвъд центъра на Лондон и той спря в един вход, за да позвъни по телефона. Загуби още петнайсет минути, докато най-сетне Уолас вдигна слушалката, увери го, че няма никакви връзки със Стюарт Камбъл, и изслуша молбата му.

— Извънредно интересно, мистър Райнхарт. А аз си мислех, че ме чака поредният скучен ден.

— Можете ли да ми помогнете?

— Не виждам никакви пречки. Доколкото си спомням, през последните няколко десетилетия не ми се е случвало да работя за американски президент.

— Чудесно. Ето какво трябва да направите, докато пристигна при вас.

Джей продиктува серия от въпроси, като спомена за необходимостта да намерят връзка с някого от правителството.

— В това отношение едва ли ще ви помогна особено — каза адвокатът. — Но можем да почнем от един мой познат във Форин Офис. Докато аз уреждам останалото, вие ще се срещнете с него.

— Как да стигна дотам?

— Това е на Сейнт Джордж стрийт, близо до парка Сейнт Джеймс. На две крачки от Парламента. Но непременно хванете такси. Шофьорът ще знае как да намери адреса.

Джей продиктува номера на наетия клетъчен телефон и приключи разговора, след като накара адвоката да обещае, че веднага ще се свърже с познатия си от Външно министерство.

Докато прибираше телефона, Джей изведнъж осъзна, че се е облегнал до банкомат. Той изрови от джоба на палтото си листче и провери отново ПИН кода, който си бе припомнил във влака от Хийтроу. Вложи кредитната карта, набра цифрите и с облекчение чу шумоленето на отброявани банкноти.

Пътуването до невзрачната правителствена сграда отне почти трийсет минути сред металния поток на лондонското автомобилно движение. Джей влезе в масивното здание, усещайки болезнено собствената си незначителност. Пред него се разкри лабиринт от зали, коридори, стълбища и врати, и той се опита да носи багажа си невъзмутимо, сякаш бе свикнал винаги да ходи с куфар на служебни срещи. Куфарът имаше колелца, но Джей не си позволи да ги използва. Стигаше му и това, че носи проклетото нещо. Да го влачи щеше окончателно да срине образа му на „мъжко момче“, както се изразяваше Линда.

Стройна секретарка го въведе в един кабинет и докато я следваше, той неволно си припомни колко изкусителна походка има Линда.

Джей тръсна глава, за да прогони мисълта, и с усилие се съсредоточи върху предстоящата задача.

— Джефри Уолас ме уведоми, че идвате — каза заместник-министърът, който се занимаваше с международните договори, след като Джей се представи и седна. — Боя се обаче, че не мога да ви помогна пряко. Естествено, знаем за случая с Пиночет, но нямам пряка връзка с Министерството на правосъдието, нито пък с която и да било друга официална инстанция по вашия хипотетичен въпрос.

— Кой има връзка?

— Между другото, мога ли да ви предложа чай или кафе?

— Не, благодаря — излъга Джей, потискайки отчаяното си желание за чаша кафе. — Кой може да ми помогне, ако вие не сте в състояние?

Заместник-министърът се усмихна, наклони глава настрани, скръсти ръце върху солидния си корем и се облегна назад.

— Предполагам, че мога да ви пусна да обикаляте с този въпрос из цялата държавна машина, мистър Райнхарт…

Джей опря длани в ръба на бюрото и се приведе напред.

— Вижте какво, този проблем скоро ще нахлуе във вашето въздушно пространство, а решението му ще засегне много сериозно висшата международна политика, договорните отношения, а и рискува сериозно да застраши връзките между САЩ и Великобритания. Необходима ми е вашата помощ, за да открия кой може да каже недвусмислено как ще постъпи британското правителство, когато получи заповедта за арест.

Човекът зад бюрото бавно кимна.