Насрещен вятър

Слава богу, че има съвременни комуникации, компютри и бази данни, помисли си той. За малко повече от два часа ровене из делото на Пиночет, британските съдебни процедури и Договора против изтезанията бе стигнал до бързо и коварно решение. Великобритания беше най-подходящият избор.

Джей дълбоко въздъхна и се облегна назад. Сега, след като бе взел решението, чувстваше, че му олеква. Той погледна към прозореца отдясно и изведнъж със смайване осъзна един потресаващ факт: летеше със самолет, без изобщо да се бои.

При потеглянето от Денвър познатите страхове се разбудиха и свиха стомаха му на топка, но за негово огромно учудване те отслабнаха още преди самолетът да се откъсне от пистата. Контрастът между станалото преди малко в чесната на Дейвид Кармайкъл и плавното движение на летящия салон, в който седеше сега, бе укротил ужаса, оставяйки от него само някакво замаяно примирение и разбирането, че въздушните полети вече никога няма да го плашат тъй силно както преди, особено сред спокойната обстановка на луксозния авиолайнер.

Изумително, помисли си той. Толкова години да не знам, че за излекуване от страха ми е нужно само да погледна смъртта от кабината на едномоторна летяща бракма.

Озърна се из плюшения салон на боинга и спря поглед върху привлекателната фигура на една млада стюардеса, която поднасяше питие на застаряващ английски рокпевец, седнал два реда по-напред.

Но сега нямаше време да се разсейва — предстояха му телефонни разговори и много работа. Той прогони мимолетното сладко видение за една по-близка среща с чернокосата стюардеса и се съсредоточи върху първия разговор, който трябваше да проведе.

Уговарям нещата тук, а се случват там, помисли си той, но усещането за всемогъщество бе помрачено от напрежението, отговорността и риска да сбърка. В края на краищата заставаше срещу един от най-хитрите международни юристи в света — човек, който от трийсет години насам живееше и дишаше почти единствено с международното право и тълкуването на договори.

Пред очите му изплува самоувереното усмихнато лице на Стюарт Камбъл и той усети из жилите си тръпката на адреналина. Близката среща с мъгливите колорадски планини бе притъпила донякъде страховете му, но мисълта за Камбъл отново оголи острието на тревогата. Нямаше ли Лондон да се окаже наивен избор? Или още по-лошо — глупав избор, с който само да подкрепят плановете на Камбъл.

Джей затвори очи и тръсна глава, за да прогони тази мисъл. Трябваше да решава въз основа на логиката, а не на собствените си страхове. В края на краищата Камбъл беше само един адвокат като него. Нещата опираха единствено до тълкуване на законите и съдебните процедури на всяка страна, а оттам — до решението къде Джон Харис ще бъде най-добре защитен, докато подготвя защитата си срещу заповедта за арест.

Джей вдигна телефонната слушалка и отново зареди в процепа кредитната си карта, преди да набере номера на Шери Линкълн. Тя отговори след втория сигнал.

— Отлетете за Лондон, Шери. Моля те, предай на президента. Не, всъщност по-добре аз да му кажа лично. Повикай го, ако обичаш.

Последва кратка пауза, докато Шери обясняваше на Джон Харис. Когато той заговори, в дружелюбния му глас не се долавяше и следа от надвисналата над него заплаха.

— Джон, трябва да те предупредя за нещо — каза Джей.

— Слушам те.

— Не е много вероятно, но… не сме сондирали мнението на сегашното правителство и сегашния премиер, а по възгледи те доста се различават от своите предшественици.

— Тоест?

— Не е изключено отношението им към едно спешно изпълнение на заповедта да се различава драстично от реакцията по случая „Пиночет“.

— Искаш да кажеш, че ще подкрепят правата ми на бивш държавен глава, което автоматично прави заповедта невалидна?

— Не, Джон. Искам да кажа, че могат да сметнат за свой дълг едно незабавно екстрадиране без допълнителна съдебна намеса.

— Но не ти се вярва, нали?

— Вероятността е съвсем малка, но точно заради нея трябва да бъда там преди теб.

— А ако Великобритания отпадне, Джей?

— Не знам — каза Джей и в същия миг му хрумна нова възможност. — Не знам, но обмислям резервни варианти. Не излитайте, преди да се обадя от Лондон, което ще е след около девет часа.

— Усетих, че се запъна — каза Джон Харис. — За какво си мислиш?

Джей изсумтя.

— Хрумна ми нещо… една идея… толкова е нелепа, че не си струва да я обсъждаме в момента.

— От опит знам, Джей, че обикновено тия идеи се оказват най-добри.

26

„Юнайтед“ 958, в полет — вторник

Джей Райнхарт се сепна в креслото на първа класа и тутакси го обзе тревога, че е спал през последните три часа, вместо да работи. Стюардесите вече разнасяха из салона ароматна закуска и нахлуващите отвън слънчеви лъчи се смесваха с великолепния мирис на прясно кафе.