Насрещен вятър

— Не, шегувам се според добрата английска традиция. Но няма как, в професията ни учат на такива глупости, тъй като шефовете предполагат, че ние, стюардесите, нямаме и грам мозък. Всъщност единственият начин да застрашите полета с тази ваша машинария е, ако халосате някой пилот по главата с нея. Но не ви съветвам. Много се ядосват, когато ги нападат с компютри.

— Ще го имам предвид — отговори Джей и неволно се усмихна въпреки умората.

— Но сега наистина трябва да го изключите, сър, иначе ще се наложи да ви убия.

— Дадено. Сигурна ли сте, че не работите за „Саутуест Еърлайнс“? Там имат подобно чувство за хумор.

— Бих работила, но страдам от алергия към фъстъците.

Джей почти не усети кацането и само разсеяно се запита дали след преживяното край Денвър страхът му от летене не е отлетял веднъж завинаги — макар и нелепо оформена, мисълта беше твърде приятна.

Едва ли. Просто съм толкова изтощен и замаян, че не ми пука.

Бързото минаване през британските гранични и митнически проверки на Хийтроу се сля в поредица от мъгливи образи и петнайсет минути по-късно той стоеше в багажната зала, едва удържайки желанието незабавно да хукне към Лондон. Забеляза наблизо банкомат и след като изчака да минат няколко души, въведе основната си кредитна карта и набра кода.

— Картата, която въведохте, не се обслужва от тази фирма — обяви глас от екрана.

Джей порови из портфейла си и извади карта VISA, с която рядко си служеше.

— Неверен ПИН код. Наберете верния ПИН.

Той опита отново, като напрягаше памет да си припомни кода, който смяташе, че е научил наизуст. Машината отново отказа. Джей извади картата на „Американ Експрес“.

— Вашата сметка не обхваща тази услуга.

Джей разтвори портфейла си и преброи оставащите банкноти — около петдесет долара. Сигурно нямаше да му стигнат и за такси, камо ли за всичко друго, което възнамеряваше да направи.

Той погледна часовника си, който показваше малко след девет сутринта, и усети, че времето вече му се изплъзва. Наблизо имаше валутно гише и той обмени петдесетте долара в английски лири, като взе една част в монети, за да се свърже от телефонния автомат с трите адвокатски кантори.

— Ужасно съжалявам, сър, мистър Томпкинс не поема международни дела.

— Искрено съжалявам, мистър Райнхарт, но не съм специалист по международно право. Откровено казано, не знам кого бих могъл да ви препоръчам.

— Мистър Блайстоун е извън страната до края на седмицата.

Джей разгърна телефонния указател на Лондон и започна да прелиства специализираните страници в търсене на адвокати. Записа си номерата на няколко фирми и им позвъни, но откри само една с опит в международното право.

— Само че мистър Смит няма да дойде в кантората преди десет сутринта.

— Няма значение — отвърна Джей. — Продиктувайте ми адреса си и в десет ще бъда при вас. Налага се да ползвам телефона в кантората ви.

Джей си записа адреса и на път към изхода спря в едно бюро за клетъчни телефони, което бе забелязал. Набързо попълни документите и използва една от кредитните си карти, за да наеме телефон. После се отправи към билетното гише за новия високоскоростен „Хийтроу Експрес“, където с облекчение забеляза емблемите на познати кредитни карти.

Слава богу, помисли си той. Приемат „Американ Експрес“.

Купи двупосочен билет и след по-малко от двайсет минути пристигна на гара Падингтън, оттам се прехвърли на метрото и излезе навън под ситния студен дъждец. Джей закопча палтото си и решително тръгна да търси кантората.

Бяха му казали, че адресът е само на няколко пресечки от Олд Бейли, както наричаха Лондонския криминален съд. Но след като обиколи няколко пъти напред-назад и прахоса половин час, Джей най-сетне се видя принуден да потърси помощ от полицай. Черната му коса беше подгизнала, а крачолите — мокри почти до коляното, когато отново разгъна листчето, за да го покаже на служителя на реда.

— А, това ли било, сър — заяви полицаят с възмутителна жизнерадост. — Ще го откриете зад тази улица вляво. Просто вървете напред, при „Виадукт Пъб“ завийте отново наляво и няма начин да сбъркате.

— Имате предвид едно от онези ресторантчета, които ме подлудяват с благоуханията си? — попита Джей.

— Точно така. За ваше сведение именно с тази цел монтират вентилаторите над входа.

Върху тухлената стена на сградата имаше лъскава медна табелка с името на фирмата, а кантората се намираше на втория етаж. Личеше, че зданието е било старо още по времето на кралица Виктория, но модерното обзавеждане вътре стопли надеждите на Джей да открие възможности за съвременни комуникации и бърз достъп до данни.

Докато жената в приемната се свързваше със съответната секретарка, Джей погледна часовника си. Беше точно десет сутринта.

— Още не е пристигнал, мистър Райнхарт, но разполагаме с офис, който можете да използвате до идването на мистър Смит.

Една консервативно облечена млада жена със снизходителна усмивка дойде да го придружи до тясна стаичка в съседство с библиотеката на фирмата.