Насрещен вятър

— Разбрано… четиристотин и петдесет… четиристотин… триста и петдесет… триста и двайсет… Триста!

Крейг започна да изтегля назад контролния лост — твърде бавно според Аластър. Боингът лениво се подчини и скоростта на спускане започна да намалява.

— Крейг! Дърпай!

— Точно това правя. Гаси транспондера и светлините.

— Готово! — Пръстите на Аластър бързо натиснаха ключовете. — Прекалено ниско сме, Крейг! Мили боже…

Бизнес терминал, летище Хийтроу

Лондон, Англия

Стюарт Камбъл си бе намерил временно пристанище в едно от малките сепарета, предвидени за богатите собственици на частни реактивни самолети. Докато той се мъчеше да подреди мислите си, отвън в коридора двама от неговите сътрудници разговаряха по клетъчните си телефони. След малко единият подаде глава през вратата.

— Стюарт.

Камбъл надигна глава и с усилие се върна към настоящето.

— Влизай. Какво има?

Анри Рену седна в отсрещното кресло и заговори с напрегнат глас:

— Хеликоптерите вече са над мястото на катастрофата.

— Да не би наистина да е катастрофа? — изненада се Камбъл.

Анри поклати глава.

— Извинявай. Неточно се изразих. Хеликоптерите са в предполагаемата зона на произшествието, на около петнайсет километра от Дувър. Приближават се и няколко кораба. Засега не са открили нищо.

Камбъл кимна.

— Е, толкова голям самолет не може да падне в морето, без да остави следи.

— Ще им трябва известно време. Вече е тъмно.

Стюарт поклати глава.

— Няма какво да намерят, Анри. Само си губят времето. Хитро го е измислил — първо да отмени разрешението за кацане по прибори. Ще се оправдае с повреда на предавателя и няма да му отнемат правата.

Рену леко изви глава настрани, сякаш се мъчеше да разгадае репликата на шефа си.

— Аз… нали току-що казахте…

Стюарт стана на крака и направи няколко крачки към дъното на сепарето, след това се обърна.

— Това е хитрост, и то много ефектна.

— Хитрост?

— Прекалено удобно се нагласиха нещата, Анри. Първо онова измислено отвличане вчера. После побъркаха въздушния контрол в Рим, като се спуснаха към онази сицилианска база. Това беше генерална репетиция за сегашното изпълнение. Щом получихме заповед за арест и мистър Райнхарт внезапно откри, че клиентът му може и да не е чак толкова чист, ето ти нова изненада — самолетът, който носеше Харис към неминуем арест, падна в морето тъкмо на най-удобното място, малко преди да навлезе в британското въздушно пространство.

— Но… видели са ги да падат в неконтролиран свредел…

— Не знаем дали наистина не е контролиран. Всичко е било нагласено от един много изобретателен пилот, за да заблуди въздушния контрол в Лондон, и точно така се получи. Имаме работа с много умен противник. Харис едва ли би могъл да си намери по-добър съюзник.

— Извинявай, Стюарт, но не пренебрегваш ли факта, че самолетът изчезна и не се появи повече?

Камбъл се изкиска тихичко и погледна през стъклото към коридора.

— Не, не го пренебрегвам, Анри. Просто съм сигурен, че Джон Харис и неговият чартърен самолет непременно ще се появят на някое летище. — Той посочи картата. — Дай да повикаме неколцина пилоти с карти на Европа и Обединеното кралство и да проучим къде би могъл да отиде.

— Божичко, Стюарт, в радиус от неколкостотин километра има стотици летища.

— Но не всички могат да приемат боинг 737, нали? А с горивото в резервоарите няма да стигнат до Щатите, нито дори до Кефлавик.

Анри вече бе скочил на крака и бързаше към вратата.

— Още нещо, Анри — добави Стюарт. — Свържи се с контролния център. Подхвърли им тази идея и виж дали няма да засекат слаб радарен сигнал, който се отдалечава от предполагаемото място на катастрофата.

— Добре.

— И… нуждаем се спешно от още една група сътрудници с телефони. Трябва да се свържем с всички летища във Великобритания, като разширяваме кръга постепенно, в съответствие с времето, от което летят.

— Искаш ли Жан-Пол и Джина да имат готовност със самолета?

Стюарт решително кимна.

— Да. Не се знае накъде може да излетим.

Той се усмихна на Рену.

— Не бой се, Анри, ще открием Харис и ще спечелим играта. Просто ни изненадаха с неочакван царски гамбит. Точно когато си мисля, че го държа в шах, той се изплъзва от моята царица. — Камбъл се разсмя оглушително. — Добра аналогия, нищо че звучи като самохвалство.

Анри бе спрял на вратата с леко разтревожено изражение.

— Не те разбирам.

— Шахматна аналогия, Анри. Нямаш представа колко полезни могат да бъдат в правото тези сравнения.

В коридора се появи стройна млада жена с буйна черна коса и плътно прилепнала черна рокля. Когато видя Камбъл, тя се усмихна и изтича към сепарето.

— Сър Уилям, търсят ви спешно по телефона на оперативния отдел. Това е в края на коридора.

— Колко мило, че дойде да ме потърсиш, скъпа. Благодаря ти — каза Стюарт с най-любезната си усмивка.

Младата жена леко се изчерви под проницателния му поглед и понечи да излезе от сепарето.

— Името ти беше Дирдри, нали? — попита Камбъл.

Тя се озърна с усмивка.

— Да. Благодаря, че ме помните.