Насрещен вятър

— Заповедта от Интерпол ще се разглежда в районен съд, мистър Райнхарт, а дори и Скотланд Ярд не би успял да открие наш районен съдия по празниците. Особено пък в Деня на свети Патрик. Убеден съм, че минават в нелегалност.

— Значи… можем спокойно да настаним президента в хотел?

— Не виждам никакви пречки. Но не би ли предпочел да отседне в резиденцията на вашия посланик? Тя е много голяма и знам, че имат апартамент, достоен за тъй висок гост.

— Не — каза Джей. — Мисля, че е по-добре да не замесваме официални лица. Освен това подобен жест може да се изтълкува като търсене на убежище и да създаде дипломатически неприятности.

— Добре, значи хотел. Имате ли кредитна карта, която да използвам?

— Да.

Джей порови из джоба си, измъкна картата на „Американ Експрес“ и продиктува номера.

— Много добре, мистър Райнхарт. Ще видя какво може да се направи.

— Ще ви се обадя по-късно — каза Джей. — Сега трябва да променя плановете.

Той изключи, после набра номера на боинга и въздъхна от облекчение, когато чу отговор.

— Капитан Дейтън? Великолепно се справихте! Не знам как го постигнахте, но заблудихте всички. Камбъл и Байър вярват, че сте катастрофирали.

— На телефона е вторият пилот, мистър Райнхарт… и както се казва, слуховете за нашата смърт са леко преувеличени.

— Несъмнено — отвърна Джей. — Спечелихме време, но сега имам нов план.

В гласа отсреща прозвуча дълбока тревога.

— Казвайте.

— Първо, къде се намирате.

— Летим само на сто и петдесет метра над Северно море с безумната надежда да се промъкнем тайно в Шотландия.

— Трябва да промените посоката.

Аластър погледна Крейг, после се озърна през рамо към Джон Харис, повтори думите на Джей и накрая попита:

— И къде искате да отидем сега, мистър Райнхарт?

— В Дъблин, Ирландия. Можете ли да стигнете дотам?

— Можем, разбира се, но въпросът е как.

Крейг се обърна към Аластър и изрече беззвучно: „Накъде?“.

— Сега пък иска да летим за Дъблин — обясни Аластър и пак заговори в слушалката. — Вижте, мистър Райнхарт, дъблинското летище е голямо и има въздушен контрол. Малките летища, като това в Инвърнес, нямат контролна кула, за която да се тревожим, но да се промъкнем в Дъблин е невъзможно. Там ще сме като слон в стъкларски магазин.

— Не ме интересува как ще го направите, стига да бъдете в безопасност — каза Джей. — Фиктивната катастрофа трябваше да ви осигури време, за да стигнете до Шотландия и да презаредите за полет до Исландия или Канада, преди да е пристигнала заповедта. Но сега това отпада. Президентът Харис не може да кацне никъде в пределите на Великобритания.

— А в Ирландия няма ли да го преследват? — попита Аластър.

— Не и в близките дни. Ако обичате, дайте да поговоря с президента, докато вие обмисляте как да се справите.

Аластър подаде слушалката през рамо.

— Слушам те, Джей.

— Наех адвокатски екип в Дъблин, Джон. Ирландия е ратифицирала договора, но утре е празник и съдилищата ще бъдат празни. Освен това, както знаеш, ирландците са добри приятели на Съединените щати и за разлика от англичаните нямат лична вражда с Пиночет, тъй че според мен там ще сме много по-добре.

— Оставям се в ръцете ти, Джей.

— Правя всичко възможно, но засега просто не виждам по-добър вариант.

— Разбирам.

— Ще ти наемем хотелска стая близо до аерогарата, за да можеш да си починеш. Нашият адвокат смята, че няма начин Камбъл да представи заповедта по-рано от вдругиден. А според мен, Джон, не е изключено просто да ти купим билет за първия пътнически полет до Ню Йорк.

— Идеята ми харесва, Джей. Колкото до хотела… ще ни трябват стаи за пилотите и трите стюардеси плюс Шери и агента от тайните служби. — Харис помълча. — Наистина ли смяташ, че мога просто да хвана първия самолет и да се прибера?

— Възможно е, но ако не стане, ще се опитаме да презаредим боинга, да удължим чартърния договор и да отлетим за Мейн. Още не съм говорил с пилотите по този въпрос. Знам само, че не бива да кацаш на британска територия.

— Чакай малко — каза президентът и се приведе напред. — Крейг, Аластър, можем ли да го направим и ако да, как точно?

Крейг кимна.

— Мисля да продължим по същия начин и след като заобиколим северния бряг на Шотландия, да завием на югозапад. Като останат стотина километра до Дъблин, ще се свържем с летището и ще поискаме разрешение за приземяване. И без това вече вдигнахме на крак спасителните екипи. Ако сега опитаме да установим връзка с въздушния контрол, нищо чудно английските изтребители да се опитат да ни приземят насила.

Джон Харис погледна втория пилот, който кимна мълчаливо.

— Кога очаквате да пристигнете? — попита Джей.

Харис пак се приведе напред.

— Колко остава до Дъблин?

— Около два часа и двайсет минути при тази скорост — каза Аластър и президентът повтори отговора.

— Когато кацнете — каза Джей, — ако не съм пристигнал, обадете се на Майкъл Гарити. Той е нашият адвокат. — Джей продиктува телефонния номер. — Ще долетя с първия възможен полет.

— Наеми самолет, Джей — каза президентът.

— Ще го направя, ако не намеря редовен полет — отвърна Джей. — Когато уредя въпроса, ще се обадя отново.