Натоварени със зло

Лицето на Г. А. не изразяваше нищо друго, освен характерното за него благоразположение. Докато вървяхме по булеварда, той не се уморяваше да кима наляво и надясно и да поздравява всеки срещнат и стигнат, а веднъж даже се спря да поприказва с някаква гримирана петдесет годишна старица, но аз чувствах (дори и без да се концентрирам), че той е разтревожен, и то силно разтревожен, много по-силно от обикновено. Тогава си спомних за оня храст и попитах Г. А. защо е идвал да го търси. Той ми отговори, че скоро сам ще разбера всичко и ние влязохме в градския съвет.

Отидохме направо в кабинета на кмета, а там явно ни чакаха, защото секретарката веднага и без излишни приказки отвори вратата пред Г. А.

Кметът вече идваше срещу нас по застланата пътека и с най-разнообразни жестове изразяваше радушие. (На мен ми каза: „Помня те, ти си Вася Козлов“. Ние с Г. А. не го поправихме.) Кметът също беше разтревожен и това също можеше да се види с невъоръжено око. Те с Г. А. седнаха един срещу друг от двете страни на бюрото, а аз скромно се настаних до стената. Тогава направих конспект и на разговора, който последва и тук го предавам достатъчно близко до оригинала.

Кметът заговори нещо за времето, но Г. А. веднага го прекъсна деликатно — потупа го по ръката и каза: „Чувам слухове, че се готви някаква акция против Флората. Вярно ли е?“

Кметът веднага престана да се усмихва радушно, отмести погледа си и започна да мънка в смисъл, че да, има някои съображения по този повод. „Аз чух, че имате намерение да ги прогоните?“ каза Г. А. Кметът измънка в този смисъл, че дали ще ги гоним или няма, това е отделен въпрос, но има мнение да ги помолим — и от самия град, и от околностите, и въобще. „Ами ако не се съгласят?“ — попита Г. А. „Тъкмо там е работата я!“ — каза разпалено кметът.

Г. А. попита кой се е захванал с това и защо така из един път. Кметът отговори, че във връзка с тая трижди проклета Флора отдавна го притискат от всички страни, а сега след тоя трижди проклет концерт на стадиона, сякаш всички са побеснели. Г. А. каза, че според неговите сведения на концерта не е станало нищо особено. Кметът възрази: все пак, четирима контузени, строшили са стъкла за около пет хиляди, преобърнали автобус, смачкали две коли — груба сметка към петнадесет хиляди.

Г. А. Какво общо има това с Флората?

Кметът. Било е пълно с флорове. И четиримата пострадали са флорове.

Г. А. Нали там не е имало само флорове? Имало е студенти, работническа младеж, войници. Имало е и „бодливци“.

Кметът. „Бодливците“ отдавна са се изпарили, а твоите флорове са подръка. Набиват се в очите на всички и им пречат да живеят.

Г. А. се осведоми на кого персонално флоровете пречат да живее. Стана ясно, че главният противник на крайградската Флора е началникът на отдел „Просвета“ Ребека Самойловна Гинсблит. Не стига дето тя самата мята гръм и мълнии, ами отгоре на това и настървените родители я дразнят и я насъскват. Флората привлича децата като магнит. Бягат от къщи, бягат от училище, бягат от спортните лагери. Ужасни маниери, ужасни дрехи, ужасни нрави, нищо не четат, даже телевизия не гледат. Маса сексуални проблеми. Страшни неща стават в тази област. И наркотици! Ето, това е най-страшното!

Следва милицията. Те твърдят, че половината от всички хулигански прояви и три четвърти от дребните кражби в града за последните две години са работа на флоровете. Въобще, Флората ежедневно и ежечасно поражда престъпност. Освен това, върху милицията оказват натиск от заводите, заради текучеството и самоотлъчките сред младите работници, от клубовете, от комсомола, от домсъветите, а също и ветерани, отрядници, арендатори и други разни. Над две години вече всичко това се трупа на гърба на кмета, а сега сякаш всички са били държани на въже и той, кметът, се страхува, че всеки момент може да се стигне до насилствени действия, нещо, което той, кметът, не понася и няма намерение да понася. Той, ако искате да знаете, може и оставка да подаде в една такава ситуация, тъкмо наближава и сесия…

Г. А. В никакъв случай не трябва да подаваш оставка. Не трябва да кършиш ръце от мъка и печал. Ти си кмет и си длъжен да контролираш ситуацията. Ти си първият човек в града, ти си лицето на града. Затова са те избрали. Ако отстъпиш пред тези екстремисти, ще се опозориш пред цяла Русия и пред целия свят.

Кметът. Мене няма какво да ме убеждаваш. Опитай се да убедиш тях.

Г. А. За това не се безпокой. Аз пък искам да бъда спокоен, че няма да ме подведеш ти.

Кметът. За тебе може да са екстремисти, но това са ми най-близките помощници, имам още много да работя с тях, а без тях съм като без ръце. Ако искаш да знаеш, най-страшни са родителите! С тях не можеш да си поговориш както си говорим ние с тебе или, да кажем, с Ребека. На тях логиката не им действа!

Г. А. Ребека също не е лесна. Между другото, за нея Флората е само предлог. Тя се цели много по-далече.

Кметът. Знам. В тебе се цели.

Г. А. (Поглежда демонстративно към мен.) Тихо, тихо, Пьотр! Деван лез анфан23!