Натоварени със зло

„Градски известия“. В. Кривошапкин — началник на отдела за трудови ресурси. „По принцип ние не сме против така наречените неядяки, които все пак би било по правилно да наричаме лица с доброволно редуцирани потребности (ДРП). Ние сме достатъчно богати и можем да ги облечем, да ги обуем и дори да им осигурим жилища. Особено като имаме предвид, че нивото на техните потребности е от три до пет пъти по-ниско от средното за града ни и най-вече факта, че по голямата част от групата с ДРП, все пак, взема участие в обществено-полезния труд, при което поема (макар и само понякога) най-непривлекателните и непрестижни дейности. Да не споменаваме пък и нелишения от интерес експеримент на някои семейства ДРП, които напълно са се посветили на възпитанието на своите деца, експеримент, който не може да не привлече нашето най-сериозно и добронамерено внимание. Ние обаче решително се обявяваме против каквито и да било крайности. А Флората, каквото и да казват нейните мекосърдечни и сантиментални защитници, е именно тази най-отвратителна крайност, с която не можем да си позволим да се примиряваме…“

„Университетски вестник“. Професор Н. Микава представя предварителните резултати от първото социологическо проучване на Флората в нашия регион. Лицата от мъжки пол във Флората са повече отколкото лицата от женски. Петнадесетгодишните са повече от шестнадесетгодишните. (Е, и какво от това?) Поне един път са опитвали наркотици 96.2% от анкетираните. (Това и бездруго всички го знаят). Употребяват алкохол примерно 30%. (Е, и какво от това?)

Никакви изводи, никакви препоръки, с една дума — нищо. Само едно гордо признание в края: така де, проспали сме значи онези сложни обективни процеси в социума, довели до възникването на Флората и сега ние, социолозите, трябва да изкупим своята вина, като се заемем сериозно с това поразително социално явление. В същия вестник — дописка от група студенти: какво сте се заяли с тях? Спомнете си хипитата, спомнете си битниците „металите“, „краканарите“, „акутагуерите“, „шлемниците“… Ще се налудуват и ще се върнат към нормалния живот. Двама от авторите на дописката са бивши флорове. Обаче статията на заместник-ректора е направо връх! Оказва се, че Флората била виновна за наркотиците, които са правили в мазетата на университета. С нажежено желязо! С желязна метла! С ДДТ да ги унищожим!

„Ташлински агропром“. Пълен мрак. Средновековие. Нощ. И пожар на градското сметище.

„Кооператор“. Всички автори, без изключение, призовават гражданите да не се поддават на екстремизма — главно да не правят пикети пред предприятията — бият се в гърдите на тема „Не съм виновна аз!“ и като доказателство за пълната лоялност на частните кооператори и арендатори предлагат да се пусне срещу Флората кавалерия. Освен това всички те категорично настояват да не се смесва Флората с мирните неядяки, като привеждат примерно същите аргументи, които привежда и „Градски известия“.

„Младежки новости“. Също демонстрират гордото признание на своята вина. Това не само е наша беда, това е също и наша обща вина. Къде е гледал градският комитет на Комсомола? Къде са гледали комсомолските организации на предприятията и учебните заведения? Ето това са плодовете от една страна на прекалената организираност в комсомолската работа и от друга страна — на прекалена снизходителност към най-невзискателните вкусове. С една дума — Какво Направи Лично Ти За Да Не Отиде Твоят Другар Във Флората? Забележителен вестник. Ти комсомолец ли си? Да! Кога ще поумнееш ти, кога?

Впрочем, всичко което споменах досега, може да се смята за дреболии в сравнение с написаното в „Ташлинска правда“. Цяла страница. Три статии. Така да се каже — дискусия.

Инициатор е някой си К.П. Плюхин. От текста става ясно, че той няма никакви лични впечатления от Флората и сведенията му за нея идват от слуховете и от разказите на негови познати, така че целият патос на статията му се опира на отвращението от външния вид на флоровете, които е срещал случайно по улицата, а също и на съвсем разумната теза, че трудът е превърнал маймуната в човек, а мързелът обръща процеса обратно. Днешните младежи съвсем не познават истинските трудности на живота. Те в много отношения отстъпват на онези, които разработваха Тюмен и Сургут, строиха БАМ и изпълняваха своя интернационален дълг. И макар в голямата си част нашите младежи да имат „здрава закваска“, ние нямаме никакво право да си затваряме очите пред уродливите отклонения, които се проявяват сред тях.