Не се връщай

— Защото имат оперативно бюро в Питсбърг. А нашите хора идват от по-далече, така че със сигурност са получили информацията преди ФБР, което означава, че разполагат със собствена система за предупреждение.

Бусът на хотела ги стовари пред терминала и те бързо се насочиха към информационните табла. Оказа се, че първите полети за Западното крайбрежие са два и излитат през една минута. Единият на Ю Ес Еъруейс за Лонг Бийч, а другият на Америкън Еърлайнс за Ориндж Каунти.

— Избирай — подхвърли Търнър.

— Лонг Бийч — отвърна без колебание Ричър. — От там ще наемем кола и ще поемем по магистрала седемстотин и десет, а след това по сто и едно. Клетвената декларация на майката е заверена в адвокатска кантора в Северен Холивуд. Предполагам, че самата тя живее там.

— А как ще я откриеш?

— Ще започна от паркинга на кантората. Това е единственото място, откъдето няма да я изгонят.

— Но въпросният паркинг несъмнено ще бъде под наблюдение. От хора на Военната полиция и от ФБР, да не говорим за нашите четирима неофициални приятели, които ще цъфнат там шест-седем часа след като открият, че ни няма в хотела.

— Значи трябва да бъдем много внимателни.

Гишето на Ю Ес Еъруейс току-що беше отворило. Усмихната петдесетгодишна жена използва около минута, за да включи компютрите и да подреди етикетите за багажа и останалите атрибути за своята работа. Търнър поиска две места за първия полет до Лонг Бийч. Пръстите на служителката затичаха по клавиатурата. Под странен наклон заради маникюра й. Миг по-късно тя обяви, че местата не са много, но две не представляват проблем. Търнър и Ричър й подадоха шофьорските си книжки и кредитните карти. Равнодушно и леко небрежно, сякаш току-що ги бяха измъкнали от цял куп документи. Жената ги подреди пред себе си така, все едно бяха двете места в салона — едното до прозореца, а другото до пътеката. След това започна да набира данните на компютъра си, местейки поглед от екрана към тях и обратно. После прекара кредитните карти през електронния четец и чука още известно време по клавиатурата, докато накрая една машина изплю бордните им карти и жената ги разпредели при документите им.

— Готово, госпожице Вега и господин Кихоу — каза тя. — Заповядайте.

Двамата благодариха и обърнаха гръб на гишето.

— Затова ме накара да си купя пуловер, нали? — подхвърли Ричър.

— Предстои ти да видиш дъщеря си — отвърна Търнър. — А първото впечатление винаги има значение.

Този път Жулиета позвъни на Ромео. Разделение на труда. Той също имаше своите отговорности.

— Нашите момчета са в коридора! — развълнувано каза той. — Точно пред стаята им!

— В коридора ли? — попита Ромео.

— Да, пред хотелската им стая. Нашите докладват, че стаята е тъмна и тиха, а на вратата е окачена табела да не бъдат безпокоени. Обектите не са напуснали хотела.

— Значи са в стаята?

— Трябва да са там.

— Тогава защо нашите момчета са в коридора?

— Има проблем.

— Какъв проблем?

— ФБР също е там.

— Къде?

— При нашите, в буквалния смисъл на думата. Един агент, който също е в коридора. Не може да направи нищо, защото възприема нашите като четирима цивилни свидетели. Ние също не можем да направим нищо, защото знаем, че имаме свидетел от ФБР. Просто стоим и чакаме.

— В коридора?

— Да, точно пред стаята им.

— Сигурни ли сме, че те са вътре?

— Че къде другаде могат да бъдат?

— И двамата ли?

— Защо питаш?

— Защото се появи една информация.

— Каква?

— Бях доста озадачен от обаждането им до кораба майка и реших да взема някои предпазни мерки. Направих списък на нещата, с които трябва да се внимава. В него попадна и специалното хранилище за документи на хора под прикритие от Сто и десета. Без конкретна причина. Просто исках да съм сигурен, че правя всичко, каквото мога. Но току-що получих доста интересна информация. Една от фалшивите самоличности си е купила билет за полета на Ю Ес Еъруейс от Питсбърг до Лонг Бийч.

— За кога?

— За първия сутрешен полет, който е след около половин час.

— Само една фалшива самоличност ли?

— Останалите не показват активност.

— Име?

— Майкъл Денис Кихоу. Тоест мъжът. Което означава, че са се разделили. Очаквах това, защото жената разполага единствено с личната карта на Хелън Съливан, но те отдавна са си дали сметка, че никаква Хелън Съливан не може да се качи в никакъв самолет. Следователно решават, че Ричър ще излети сам за Калифорния. Това е логично. Той трябва да бъде там, но не и тя.

— Може би Търнър е сама в хотелската стая — каза Жулиета.

— Логично — отвърна Ромео. — Особено ако Ричър ще лети за Калифорния.

— Напълно, ако наистина ще лети.

— Трябва да установим това още сега. За целта ни е нужна сделка с ФБР — ние ще си траем, ако и те си траят. Или нещо подобно. Но нашите момчета трябва да проникнат през тази врата, и то веднага. Дори и агентът да влезе с тях.