Не се връщай

Самолетът започна да рулира. Тежък и тромав. След него се раздвижи и един самолет на Америкън Еърлайнс. Ричър предположи, че ще излети за Ориндж Каунти една минута след техния. Небето все още беше тъмно. Стигнаха до пистата за излитане. Самолетът спря пред нея, сякаш да се съсредоточи. Моторите рязко увеличиха оборотите си, машината се разтърси и полетя по бетона. Ричър гледаше през прозорчето как земята пропада, а алуминиевото крило се накланя и извива, докато поемаше тежестта. В далечината примигваха светлините на Питсбърг, прорязан от широките тъмни ивици на реките.

Двамата им придружители седяха, без да помръдват, прилежно вперили погледи напред. И двамата заемаха средни седалки. Най-непривлекателните, които винаги се продават последни. Отляво на пътеката седеше познайника му от първата нощ. Мястото до прозорчето се заемаше от млада жена. Друга, по-възрастна, седеше до пътеката. Онзи, който се беше включил втората вечер, беше отдясно на пътеката. До него, с лице към прозорчето, седеше белокос старец с бастун — един от първите, които бяха допуснати на борда. Жената от другата му страна носеше бизнес костюм и повече й прилягаше първа класа. Може би беше в командировка, но работодателите и бяха решили да орежат всички екстри.

— Много бих искала да разбера кои са тези — каза Търнър.

— Сега използват самолет, а не кола — рече Ричър. — Което означава две сигурни неща: имат лични документи в джобовете си и не носят оръжие.

— Колко високо трябва да бъдеш в йерархията, за да имаш непрекъснат денонощен достъп до всички системи за сигурност в страната?

— Предполагам, че след Единайсети септември нещата са се променили коренно — отвърна Ричър. — Напуснах армията четири години преди това, но си мисля, че подобно нещо е във възможностите на генерал-майор от разузнаването. Но не непрекъснато, защото там работят истински параноици, които прибягват до всякакви проверки и средства за контрол. Следователно, за да си пъхнеш носа в списъка на пътниците в пет сутринта, трябва да си нещо съвсем друго.

— Например?

— Да погледнем йерархията в обратния ред, отгоре надолу. Ако си президентът на страната — да, ще можеш. Или съветникът по националната сигурност. Или някой, който редовно присъства в Ситуационната зала. Казано иначе — началник-щабовете. Само че от Единайсети септември това си е денонощна отговорност, която продължава вече дванайсет години. Значи трябва да е човек с друга длъжност. Например заместник началник-щаб. Някой от онези хора, които винаги имат поглед върху всичко и могат да се бъркат навсякъде, без да привличат вниманието. Никакви проверки, никакъв контрол. По простата причина, че той е този, на когото докладват за проверките и контрола.

— Значи си имаме работа с някой заместник началник-щаб? Който заговорничи с някой, служещ в Афганистан?

— Тези хора се познават с кого ли не. Много са общителни. Може да са съученици.

— А какви са тези на борда? Не ми приличат на висши офицери от Пентагона.

Ричър замълча. Просто гледаше и чакаше.

Десет минути по-късно търпението му беше възнаградено.

Жената с безупречния бизнес костюм стана от мястото си и тръгна към тоалетната.

> 45

Ричър изчака жената с костюма да го подмине, после разкопча предпазния колан, стана и тръгна напред. Един ред, втори, трети… Стигнал до четвъртия, той се отпусна на освободеното място. Резервният играч инстинктивно се отдръпна по посока на белокосия старец, който вече спеше дълбоко с опряна на стъклото глава.

— Покажи ми документ за самоличност — каза Ричър.

Мъжът не реагира. Просто седеше на мястото си. Тотално объркан, притиснат до преследвания обект като сардина в консервена кутия. Беше облечен с широк панталон с много джобове, черен суичър и черно палто. На лявата му китка имаше часовник „Хамилтън“, което означаваше, че най-вероятно е десняк. Колко можеше да се забави в тоалетната една жена? Минимум четири минути, а понякога и доста повече. Опитът на Ричър сочеше, че жените много рядко действат светкавично.

А четири минути бяха с три повече от времето, което му трябваше.

Наведе се, сякаш се готвеше да удари главата си в предната облегалка. После се люшна вдясно и отново се облегна назад. С едно-единствено плавно движение. Мъжът до него се оказа притиснат наполовина от дясното му рамо и десния бицепс. Ричър протегна дясната си ръка и сграбчи китката му. Дръпна я към себе си, извивайки я така, че кокалчетата да сочат към него. После вкара в действие и лявата си ръка, с която хвана десния показалец на резервния играч.

— Сега имаш право на избор — каза той. — Да го приемеш като мъж или да се разпискаш като момиченце.

Дръпна назад показалеца му под ъгъл от деветдесет градуса и натисна с върха на палеца си горното кокалче, което изпука. Миг по-късно строши и долното по този начин. Мъжът подскочи от адската болка и се загърчи в хватката му, но не изкрещя. Не се разписка. Не и пред стотина свидетели.