Не се връщай

— Ама, разбира се, майоре — саркастично подхвърли тя. — Изцяло на ваше разположение! Изобщо не ми пука, че рискувам кариерата си и се набутвам там, където нито един адвокат с чин капитан не смее да припари!

— Добре де, благодаря ти. С това трябваше да започна. Извинявай.

— Някои неща се подразбират. В Афганистан сме вече десетина години. В този контекст три-четири-три-пет е сравнително малък номер. В момента сме надхвърлили стоте хиляди. Тоест сведенията за този човек са били събрани доста отдавна. Преди около седем години, доколкото успях да разбера. Без сериозни добавки. Нищо извън рутинния минимум. Защото човекът е съвсем обикновен и дори скучен. На пръв поглед един обикновен селянин.

— Как се казва?

— Емал Голам Задран. В момента е на четирийсет и две, най-младият от петима братя, които са живи и здрави. По всичко личи, че той е черната овца в семейството. Има лошо име. Братята му са производители на мак. Обработват семейните земи, както са го правили дедите им преди хиляда години — по традиционния начин, със скромни резултати. Младият Емал обаче не бил доволен от този живот. Искал повече. Опитвал какво ли не, но винаги завършвал с провал. Братята му простили и го приели обратно. Последните сведения сочат, че живее близо до тях, високо в планината, не се занимава с нищо продуктивно и не се вижда с никого.

— С какво е привлякъл вниманието ни преди седем години?

— С едно от нещата, в които се е провалил.

— По-точно?

— Нищо не е доказано. Ако беше обратното, отдавна да сме го ликвидирали.

— Какво не е доказано?

— Според сведенията, с които разполагаме — опитите му да стане предприемач. Купувал ръчни гранати от Десета планинска дивизия и ги продавал на талибаните.

— В какви количества?

— Никой не знае с точност.

— Не са събрали нужните доказателства?

— Направили са всичко възможно.

— А защо не са го гръмнали?

— Не забравяй, че разговаряш с военен юрист, Ричър. Нищо не е доказано, а ние все пак сме Съединените американски щати!

— Нека си представим, че не разговарям с военен юрист.

— В такъв случай бих отговорила, че нищо не е било доказано, а по онова време ние целувахме задниците на афганистанците с надеждата в обозримо бъдеще те да си изберат гражданско правителство, а ние да се махнем от там. В светлината на тази политика и при създалата се атмосфера отстраняването на местни хора, срещу които не е доказано нищо — дори от нашата прецизна военноюридическа система, — би било крайно непродуктивно. Сигурна съм, че при всички други обстоятелства те биха го застреляли, просто за всеки случай.

— Доста си умна за военен юрист — отбеляза Ричър.

После прекъсна връзката, тъй като от спрялото пред мотела такси слезе момиче, което се насочи към рецепцията. Или по-скоро прекрасна млада жена — руса, свежа и енергична. Освен това някак сериозна и твърдо решена цял живот да върши само добри неща. И накрая — тя наистина приличаше на начална учителка, излязла от колежа преди не повече от година.

> 49

Момичето подмина рецепцията и спря, сякаш не знаеше какво да прави. Разполагаше с име, но не и с номер на стаята. Търнър натисна бутона за сваляне на стъклото и подвикна:

— Ти ли си Емили?

Това го бяха репетирали предварително. Без съмнение е странно, когато се появиш на мотелски паркинг с очакване да видиш мъжа, който те е поръчал, и те посреща жена. Веднага възниква подозрението, че става въпрос за някаква ексцентрична тройка. Но посрещането от страна на мъжа щеше да изглежда още по-странно.

Това беше причината именно Търнър да зададе въпроса.

— Да, аз съм Емили — отвърна момичето.

— Ние сме клиентите ти — каза Търнър.

— Съжалявам, но не ми казаха предварително. За двойки тарифата е друга.

— Вероятно и друг път си чувала това, което ще ти кажа. А може и да не си. Искаме само да си поговорим. Ще получиш две хиляди долара за един час от времето ти. И тримата ще останем облечени.

Момичето се приближи, но не много. Изравни се със сваленото стъкло, приведе се да надникне вътре и попита:

— За какво изобщо става въпрос?

— За малка роля в една продукция — отвърна Ричър.

Останаха да разговарят отвън, за да не я плашат. Ричър и Търнър се бяха облегнали на колата, а Емили затваряше триъгълника на метър и двайсет от тях. Достатъчно разстояние, за да може да се обърне и да побегне. Но вместо да побегне, тя прекара картата на Лозано през четеца на айфона си, изчака появата на оторизационния код и каза:

— Не участвам в порно.

— Не е порно — каза Ричър.

— Тогава за каква роля говорим?

— Ти актриса ли си?

— Аз съм момиче на повикване.

— А била ли си актриса преди това?

— Останах си само с намеренията.

— Можеш ли да играеш роли?

— Мислех, че това ще правя и днес. Че ще играя ролята на наивна млада идеалистка, която, макар и неохотно, е готова на всичко, за да осигури допълнителни средства за училището си. Или да поиска назаем косачката на някой татко. Но в повечето случаи играя ролята на интервюирана за работа. Как да покажа, че наистина ще съм предана на компанията?

— С други думи, играеш роли.

— Непрекъснато. Включително и в момента.