Не се връщай

— Работата е ясна. Аквариум, пълен със стрес и несигурност. И риск от предателство. Там те са разбрали на кого могат да разчитат. Защото всичко е срещу тях, включително и пътищата. Но колко чувствителни са тези „материали“? Дали са подходящи за каросериите на стари и раздрънкани пикапи с фалшиви номера?

— Накъде биеш?

— Целият екшън е в Афганистан, но нашите момчета дремят във Форт Браг.

— Може би току-що са се прибрали от Афганистан.

— Не мисля — поклати глава Ричър. — Разбрах го в момента, в който зърнах първите двама. Отдалече личеше, че напоследък не са били в Близкия изток. Нямаха загар, липсваха бръчките около очите, а в самите им очи нямаше нито стрес, нито напрежение. Те са си домошари, но едновременно с това и титуляри в А-отбора. Защо оставяш титулярите си в Северна Каролина, когато мачът се играе в Афганистан?

— Обикновено те разполагат с титуляри за всички мачове — отбеляза Търнър.

— Но тук става въпрос само за един мач. Стоката напуска пещерите и се прехвърля директно в раздрънканите пикапи с фалшивите номера. И изобщо не потегля към Форт Браг или Северна Каролина.

— Възможно е и да бъркам. Може би я продават в Америка, а не в Афганистан. При този вариант със сигурност ще се нуждаят от титулярни играчи и във Форт Браг, където става разпределението.

— Не мисля, че случаят е такъв — поклати глава Ричър. — Защото, реално погледнато, тук могат да продават само дребни оръжия. Всичко по-голямо ще привлече вниманието ни. А за да изкарат от дребни оръжия парите, с които боравят, би трябвало да са наводнили пазара. Но пазарът съвсем не е наводнен. Ти щеше да разбереш, ако е така. Някой със сигурност щеше да се погрижи да стане известно, че се продават големи количества оръжия и други неща, които идват от армията. Така би постъпил всеки местен производител, който се е почувствал притиснат. И неговото послание почти сигурно щеше да стигне до твоето бюро. Нали това е основната грижа на Сто и десета част?

— Какво правят тогава?

— Нямам никаква представа.

Ричър помнеше наизуст по-важните неща от клетвената декларация на Кандис Дейтън — включително името и адреса на адвоката й. Търнър откри квартала на картата и закова левия си палец върху него. Десният й показалец се плъзна по пътя, по който пътуваха. Много скоро двете й ръце се събраха. Прекосиха скоростната магистрала „Вентура“ и тя заяви:

— Продължаваш направо до булевард „Виктори“. Там трябва да има табела за летище Бърбанк. Веднага след нея се спускаме на север. Предполагам, че тяхното внимание ще бъде насочено главно на юг, но ние ще се промъкнем зад гърба им.

„Виктори“ се оказа следващата отбивка. След това направиха десен завой към булевард „Ланкършим“ и поеха на югоизток, успоредно на магистралата, която току-що бяха напуснали.

— А сега отбий и спри — добави тя. — Оттук нататък трябва да бъдем супер предпазливи.

> 48

Ричър спря на пресечката и двамата едновременно извърнаха глави към района, северно от „Вентура“, където се вихреше целият каталог на търговската дейност в Америка — от средни по размер компании надолу към малките и дори микроскопични магазинчета, търговия на едро и на дребно и всякакви сервизни услуги — някои от тях стабилни, други налудничаво оптимистични; някои от тях във възход, други пред сигурен фалит, едни неизвестни, други — прочути. Всеки посетител от друга планета без съмнение би решил, че в Америка изкуствените нокти са не по-малко важни от дъските и гредите, превозвани в пикапи с големи каросерии.

Търнър все още държеше в ръце разгънатата карта.

— Кантората се намира на Вайнленд Авеню, на две преки северно от магистралата — обяви тя. — Трябва да завиеш наляво по булевард „Бърбанк“, после надясно по „Вайнленд“, а след това все направо. Никой не знае за тази кола, но все пак не бива да минаваме оттам повече от два пъти.

Ричър отново потегли. Направи завоите и пое по „Вайнленд“. Нито бавно и несигурно, нито бързо и агресивно. Просто една от многото коли, пътуващи под яркото утринно слънце.

— Наближаваме — предупреди Търнър. — След пресечката вдясно. Отпред виждам някакъв паркинг.

Ричър също го видя. Беше общ, а не собственост на адвокатската кантора. Вероятно защото дясната част на улицата беше заета от една-единствена дълга и ниска сграда с тента отпред. Беше боядисана в онзи уникален бежов цвят, типичен за долината Сан Фернандо, който я правеше да прилича на току-що завършен филмов декор. Сградата беше поделена между шест различни бизнеса: магазинче за перуки, друго за кристали, трето — за гериатрични пособия. Имаше и кафене, и фирма за счетоводни услуги с надпис _Se Habla Español_. Адвокатът на Кандис Дейтън беше по средата на редицата — между магическите кристали и електрическите инвалидни столове. Паркингът предлагаше седем-осем места в дълбочина и вървеше по цялата дължина на сградата, обслужвайки всички магазини и фирми едновременно. Ясно е, че тук всеки може да паркира, помисли си Ричър.