Не се връщай

— Няма как да надникнем в бъдещето. Но най-вероятно ще бъде нещо просто.

— Ричър! Не забравяй, че отиваш да се срещнеш с дъщеря си!

— Искрено се надявам да живея достатъчно дълго, за да стигна до нея. Но не можем да сложим едното нещо на слаб, а другото на силен огън. Не и в този случай. Трябва да включим едновременно две колела на максимум. Това е моето мнение, госпожо командир.

— Добре — кимна Търнър. — Но ще си купим телефон, за да не спираме на всяка кабина. Всъщност два телефона. За всеки по един. В брой, с предплатени минути. Ще ни трябва и пътна карта.

Свършиха тази работа почти веднага. Достатъчно беше да излязат от магистралата и да спрат в началото на търговска ивица с многобройни магазини, сред които дрогерия, където предлагаха телефони с предплатени минути, пътни карти и какво ли не. Освен това приемаха всички възможни форми на разплащане, включително и в брой. Двамата прибраха картата в колата, размениха си номерата на мобилните телефони и ги вкараха в паметта им. След това Ричър се облегна на топлия калник на пикапа и набра джиесема на Едмъндс.

— Внесох искането още в началото на работния ден — съобщи му тя.

— И?

— До този момент няма отказ.

— Кога очаквате някакво развитие?

— Веднага. Или много скоро.

— Значи нещата се развиват добре.

— Да, така е.

— И тъй, кога?

— По-късно днес или утре сутринта.

— Имате ли нещо за писане?

— Да. И лист.

— Искам да проверите имената Питър Пол Лозано и Роналд Дейвид Балдачи в „Човешки ресурси“.

— Кои са те?

— Не знам. Ето защо ви моля да извършите тази проверка.

— Това свързано ли е с вашия случай?

— Свързано е с желанието ми да не бъда тотално прецакан.

— Чух нещо, което трябва да знаете.

— Какво е то?

— Подолски е открил дрехите ви на сметището и ги е подложил на анализ.

— И?

— Кръвната група не съвпада.

— Значи трябва да затая дъх, очаквайки извинение от майор Съливан?

— Може и да го получите. Тя се трогна от бележката ви.

— Да смятам ли, че градската полиция ще ме остави на мира?

— Не. Избягали сте след напълно законни полицейски действия.

— Това вече е незаконно, така ли?

— Ще направя всичко възможно по въпроса с Лозано и Балдачи.

— Благодаря.

Рейнджровърът се върна на магистралата и продължи на север. Просто едно от десетте хиляди превозни средства, които проблясваха под слънцето.

— Разговарях лично с този Ал — обяви по телефона Ромео. — Под измислен претекст. Оказа се, че са наели двайсетгодишен рейнджровър, черен на цвят.

— Браво на теб — отвърна Жулиета.

— Не е най-бързата кола на света. Не че и най-бързата щеше да им свърши работа. Качих нашите хора на хеликоптер от Ориндж Каунти до Бърбанк. Ще бъдат на позиция най-малко час предварително.

— Кой плаща? — попита Жулиета.

— Бъди спокоен, не е армията.

— А блокира ли кредитната карта на Балдачи? И на Лозано?

— Не мога — отвърна Ромео. — Това са личните им карти, трябва сами да ги блокират, като напуснат болницата. Дотогава ще плащаме ние, както обикновено.

— Тая работа ни струва цяло състояние.

— Бълха ни ухапала, приятелю.

— Не е чак толкова малко.

— Но пък малко остана. После всичко ще е постарому.

Ричър продължи да маневрира сред дъвчещи и пиещи, сред бръснещи се и гримиращи се, сред сърфисти и изпращачи на есемеси, сред кресльовци и ревли, докато стигна до Източен Лос Анджелис, където се качи на магистрала „Санта Ана“, а от нея премина на 101-ва улица в квартала „Еко Парк“. Последва дългото и бавно катерене на северозапад — сред хълмове и места с незабравими имена и блясък — булевард „Санта Моника“, булевард „Сънсет“ и амфитеатър „Холивуд Боул“. И тогава иззвъня телефонът му.

— Шофирам с една ръка по Сто и едно — обяви в мембраната той. — Прочутият надпис е точно отдясно. Карам и говоря по телефона! Това е моето място!

— Имаш ли лист и нещо за писане? — попита Едмъндс, зарязала официалностите със забележителна лекота.

— Нямам.

— Тогава слушай внимателно. Питър Пол Лозано и Роналд Дейвид Балдачи са активни военнослужещи, командировани дългосрочно към един логистичен батальон със седалище Форт Браг, Северна Каролина. Прикрепени са към рота за внасяне и изнасяне на чувствителни материали във и от Афганистан — процес, който в момента е сведен единствено до изнасяне поради изтеглянето. Физическата им подготовка е оценена като много добра. Това е всичко, което научих, поне засега.

Ричър прекъсна връзката и предаде чутото на Търнър.

— Ето я същността на проблема — кимна тя. — Материали, които отдавна би трябвало да са у дома, изобщо не са стигнали при нас.

Ричър не каза нищо.

— Не си ли съгласен? — изгледа го тя.

— Просто се опитвам да си го представя — отвърна той. — Всички тези „чувствителни материали“, които излизат от бункери, от пещери или Бог знае откъде, за да бъдат изпратени във Форт Браг. Част от тях обаче се озовават в раздрънкани пикапи с фалшиви номера, които моментално потеглят към планините. Може би преди това са били пълни с пари, защото става въпрос за плащане в момента на доставката. И ти ли мислиш така?

— Горе-долу.