Не се връщай

— Можеш да се обадиш на полковник Морган. Би трябвало вече да се е прибрал.

Мълчание.

— Или да се свържеш с дежурния сержант.

— Да, сър — кимна младежът. — Това ще направя.

Набра вътрешен номер, послуша и каза:

— Сержантът моли да почакате на пропуска във фоайето, сър.

— Разбира се — кимна Ричър, насочи се към паркинга и спря до червеното двуместно купе, което си стоеше на същото място.

Той слезе, заключи колата и тръгна към входната врата. Фоайето беше тихо и пусто. Това беше разликата между нощта и деня. Но сержантът на пропуска беше същата дама, която вече познаваше. Очевидно приключваше с работата си и се канеше да си тръгва. Седеше на въртящ се стол и чукаше нещо по клавиатурата. Вероятно графика за следващия ден. Всичко в армията трябваше да бъде в писмен вид, прегледно и ясно. Жената престана да пише и вдигна глава.

— И тази визита ли ще бъде официално регистрирана? — подхвърли Ричър.

— Каква визита? — сви рамене тя. — Наредих на редника на портала да не отбелязва нищо.

Вече не беше сдържана и лаконична. Не и след като натрапникът Морган си беше заминал. Беше млада, но безкрайно компетентна. Като всички сержанти по света. На табелката отдясно на гърдите й пишеше _Лийч_.

— Знам кой сте — каза тя.

— Познаваме ли се? — вдигна вежди Ричър.

— Не, сър. Но вие сте доста известен тук. Били сте първият командир на частта.

— Знаете ли защо се връщам?

— Да, сър. Бяхме информирани.

— Каква беше реакцията?

— Смесена.

— А лично вашата?

— Сигурна съм, че има убедителни причини за това, сър. Шестнайсет години са много време, а това означава, че нещата имат политическа окраска. Обикновено това се оказва пълна глупост. Но дори и да не е така, онзи тип със сигурност си го е заслужавал…

Ричър не каза нищо.

— Мислех да ви предупредя още при първата ви поява — добави Лийч. — Най-добрият ви ход беше просто да изчезнете. Но нямаше как да го направя, сър. Съжалявам, но получих изрична заповед…

— Къде е майор Търнър? — попита Ричър.

— Дълга история — въздъхна младата жена.

— И все пак?

— Командироваха я в Афганистан.

— Кога?

— Вчера по обед.

— Защо?

— Имаме наши хора там. Възникнал е някакъв проблем.

— Какъв проблем?

— Не знам.

— И?

— Така и не е пристигнала.

— Сигурна ли сте?

— Абсолютно.

— Къде са я изпратили тогава?

— Никой не знае.

— Кога се появи полковник Морган?

— Няколко часа след отпътуването на майор Търнър.

— Колко часа?

— Около два.

— Даде ли някакви обяснения за появата си?

— Даде да се разбере, че е заради освобождаването на майор Търнър.

— Нещо по-конкретно?

— Не.

— Оплескала е нещата?

Лийч не отговори.

— Говорете свободно, сержант — каза Ричър.

— Не, сър. Нищо не е оплескала. Вършеше си работата по най-добрия начин.

— Значи това е всичко, което знаете?

— Засега — кимна младата жена.

— И никакви слухове, така ли? — попита Ричър. Сержантите по принцип знаеха всичко. Бяха истинска фабрика за слухове. Нещо като униформена версия на таблоидите. Знаеше го от опит.

— Чух още нещо — тихо отвърна Лийч.

— Какво?

— Може би е дреболия.

— Но?

— Може би няма връзка.

— Но?

— Разбрах от сигурно място, че във Форт Дайър се е появил нов арестант.

> 6

Форт Дайър беше база на пехотата, разположена много близо до Пентагона. Но по думите на Лийч осем години след като Ричър се махнал от армията, било проведено мащабно упражнение по икономии на средства и базата се сляла с Корпуса на морската пехота край Хелсингтън Хаус. В резултат се родила поредната уедрена институция, получила логичното, но тромаво наименование Обединена база „Дайър-Хелсингтън Хаус“. По времето на Ричър Дайър и Хелсингтън Хаус бяха самостоятелни единици с висока репутация, в чийто състав имаше много висши офицери и важни хора. В резултат на това специализираният магазин на Дайър приличаше повече на „Сакс Пето Авеню“, отколкото на „Уол-Март“. А той беше чувал, че магазинът на морската пехота бил още по-добър. От всичко това следваше, че статутът на новото обединение не би трябвало да е по-нисък. Което на свой ред означаваше, че и в килиите му бяха затворени само по-високопоставени хора. В тях едва ли имаше място за пияници и дребни крадци, но положително щеше да има за един майор от Военната полиция с внезапно появили се проблеми. Тоест слухът на Лийч имаше всички шансове да се окаже верен. Арестът на Дайър се намираше северозападно от Пентагона, по диагонал през гробището. На по-малко от осем километра от щаба на Сто и десета специална част. Съвсем наблизо.

— Пехотинци и морски на едно място? — учуди се Ричър. — Как ли се чувстват заедно?

— Политиците са готови на всичко, за да спестят някой долар — отвърна Лийч.

— Ще им звъннете ли да ги предупредите?

— Искате да отидете там? Сега?

— В момента нямам друга работа.

— Имате ли превозно средство?

— Временно да — кимна Ричър.