Некромантът

Една огромна ръка се протегна над рамото й, притисна картата към стената, а после я завъртя с главата надолу. Един пръст със загладен нокът посочи.

— Тук сме, сестро!

Зефания хвана грубите червени косми, които покриваха обратната страна на дланта на мъжа, и дръпна силно.

— Ох! Защо направи това? — попита Прометей.

— Защото така.

— Защото какво?

— За да ти напомня, че не само си мое малко братче, ами и аз водя тази експедиция.

Воинът в ръждива на цвят кожена броня се ухили.

— Това е само защото Авраам те харесва повече от мен.

Усмивката на Зефания помръкна.

— Честно казано, не мисля, че Авраам харесва когото и да било от нас — каза тя тихо.

Прометей сложи ръка върху рамото на сестра си, приведе глава към нея и кичурчета от прошарената му рижа коса се смесиха с нейната. Зелените му очи бяха тревожни.

— Знам, че ти го харесваш, но внимавай, сестро. Дочух слухове, че той смесвал технологията на Архонтите с магията на Древните по начини, които никой не е използвал досега. — Той видя как нещо трепна в зелените очи на сестра му. Обхвана с длан малката й брадичка и повдигна лицето й. — Знаела си за това… — каза обвинително.

— Малко — призна тя. — Той ми каза, че създавал енциклопедия на цялото световно знание. Нарича я Сборника.

— Сигурно е голяма книга — каза с усмивка Прометей.

— Смята, че може да се вмести в двайсет и една страници.

Червенокосият воин поклати глава.

— Щях да кажа, че е невъзможно, но после осъзнах, че за Авраам няма невъзможни неща. Каза ли ти защо го прави? — попита той.

Но преди сестра му да успее да отговори, Прометей се завъртя и огледа бързо края на гората. Цяла сутрин бе имал чувството, че ги следят. Макар че в града нищо не помръдваше, околността гъмжеше от живот: дори бе зърнал някои змии, които смяташе за отдавна измрели. В реките имаше чудовищни гущери, а гръм-птиците44 още се рееха високо в небето.

Но той не мислеше, че ги следи някое животно. На два пъти бе усещал миризмата на нещо гадно и развалено, на нещо отдавна мъртво. Не бе видял нищо, но знаеше, че това не е плод на въображението му: в гората имаше нещо, което ги наблюдаваше.

— Авраам вярва, че ще настъпи краят на света… — каза слабата червенокоса жена с големите кръгли зелени очи.

Прометей се изсмя.

— Той обещава това от векове. Ако го повтаря достатъчно дълго, някой ден ще се окаже прав.

Макар че двамата бяха сами в огромния град, Зефания понижи глас.

— Той е сключил съюз с Хронос…

Лицето на Прометей се сгърчи от отвращение.

— И мисля, че Господаря на времето му е казал дата за края на света.