Невинните

— Просто ме интересува. Може би защото съм глупачка. Забрави ли, че току-що ти дадох клетва за вярност? Ти обаче не реагира. Разбира се, не съм очаквала, че ще подскочиш от радост, защото те поставям над ФБР и професионалната си кариера, но все пак се надявах на някаква положителна реакция. А ти просто се обърна и излезе.

Роби се раздвижи и тръгна към къщата.

— Винаги ли бягаш от трудните въпроси? — подвикна след него тя. — Това ли е начинът да се измъкваш, когато стане напечено? Жалко, ако е така. Очаквах повече от теб.

Той се обърна, пъхна ръце в джобовете си и започна да се клати на пръсти. Дишаше учестено и разпокъсано, а очите му бяха заковани в някаква точка над главата на Ванс.

Тя прибра пистолета и тръгна към него.

— Дойдох тук с убеждението, че ще бъда част от нещо важно. Не ме разочаровай, моля те!

— Тя е просто дете — промълви Роби и погледна към къщата. — Едно дете, на което му се е струпало прекалено много. Изобщо не биваше да се замесва във всичко това.

— Така е — въздъхна Ванс. — Но е кораво дете. Умно и решително.

— Един от нас, а може би и двамата, няма да излезе жив от тази игра. Какви са нейните шансове?

— Ти сам заяви, че си убиец и нищо повече — каза тя. — Нима ти пука какво ще се случи с нея или с мен? Работата си е работа. Ако умрем, значи така ни е било писано.

— Но това не важи за Джули. Тя заслужава да живее.

— Доста странно изявление за хладнокръвен убиец.

— Достатъчно, Ванс. Разбрах какво мислиш.

— Да вървим да изработим план — махна към къщата тя. — Всички заедно.

Роби мълчаливо се подчини. Ванс изостана на крачка след него.

— Каквото и да се случи, Джули трябва да оцелее — подхвърли през рамо той.

— А аз ще направя всичко по силите си да оцелееш и ти — добави Ванс.

81

Джеръм Касиди.

Елизабет Клеър ван Бойрън. С моминско име Елизабет Клеър, към което прибавя фамилията на съпруга си Ван Бойрън.

Гейбриъл Сигъл.

Това бяха трите имена в списъка. Роби ги гледаше, отпивайки от кафето си в кухнята на фермата. Минаваше осем и половина сутринта. Слънцето беше доста високо в небето. От горния етаж долиташе плисък на вода. Вероятно Ванс току-що беше влязла под душа. Джули също беше станала. Намираше се в съседната стая и може би мислеше за предстоящия решителен сблъсък.

Петнайсет минути по-късно Ванс вече седеше срещу него. Косата ѝ още беше влажна, а панталонът и ризата, макар и доста измачкани, ѝ стояха добре.

— Ако продължавам да съм с изключена връзка, ще ми трябват още някои неща — каза тя.

Той кимна и стана да ѝ сипе кафе. Тя завъртя листовете към себе си и погледна имената.

— С кого ще започнем?

Той ѝ подаде чашата в момента, в който Джули влезе. Очите ѝ бяха подути, а дрехите ѝ — още по-измачкани от тези на Ванс. Явно не си беше направила труда да се съблича, преди да легне.

— Искаш ли кафе? — попита я Роби.

— Мога да си налея и сама — раздразнено отвърна тя. Свали една чаша от рафта и взе каната.

Седнаха около масата, избягвайки да се гледат в очите. Роби побутна разпечатката към Джули.

— Някое от тези имена да ти е познато?

Тя започна да ги разглежда, но не бързаше да отговори.

— Не — най-после каза тя. — Родителите ми никога не са ги споменавали пред мен. Имате ли снимки?

— Още не — поклати глава Роби. — Но ти си сигурна, че не са ти познати, така ли?

— Сигурна съм.

Той пое списъка и започна да го разглежда.

— Най-удобен е Гейбриъл Сигъл, който живее в Манасас. Най-напред ще отскочим до там, пък да видим какво ще излезе.

— Ако караме на географски принцип, следващата ще бъде Ван Бойрън, а Касиди остава последен — добави Ванс. — Но те може да са на работа, а доколкото разбирам, това са домашните им адреси.

— И аз си го помислих. Но дори да са на работа, в домовете им вероятно има и други хора. Показваме им документите си и получаваме каквото ни трябва.

— Появим ли се на някой от тези адреси, има голяма вероятност да ни проследят и до тук, Роби — предупреди го Ванс.

— Ще се погрижим това да не се случи — отвърна той.

— Ами ако ги потърсим по телефона? — каза Джули. — По този начин няма да се разкрием.

— Има и друга възможност — добави Ванс. — Обаждам се във ФБР с искането да бъдат прибрани за разпит. Не вярвам да са купили всички в службата…

— Последния път си помислихме същото — отбеляза Роби. — Но не се получи много добре.

— Стига, отлично знаеш какво имам предвид.

— Предпочитам сами да свършим тази работа — отсече той.

— Добре, значи започваме със Сигъл — каза Ванс. — Успях да хвърля едно око на досието му във военните архиви. Какво ни говорят те?

— Бил е сержант, командир на взвода. Днес е на петдесет години. Отдавна се е уволнил от армията. Не знаем с какво се занимава в момента. Моят източник не разполага с подобна информация.

Джули измъкна телефона, който беше получила от Роби.

— Да напишем в Гугъл адреса и военното му досие и да видим какво ще излезе — предложи тя, после надникна през рамото на Роби и започна да чука на миниатюрната клавиатура.

— Господин Сигъл има страница във Фейсбук — обяви тя, след като системата зареди данните, и завъртя телефона към тях.

От дисплея ги гледаше посивял мъж с масивна челюст.