Невинните

Роби завъртя ръчката на газта, настигна колата и остана на петдесетина метра зад нея. Не беше изненадан, когато древният кораб даде мигач към бензиностанцията, чиито координати беше съобщил на Джули. Той го задмина, отби на първия черен път и пое обратно. Спря зад някакви храсти, от които можеше да вижда какво става. Джули слезе от колата, приближи се до монетния автомат и набра три цифри.

Вероятно 411, телефонът за справки, помисли си той.

Момичето вкара няколко монети в процепа и набра още един номер. Таксиметровата компания. Каза няколко фрази в слушалката, затвори и влезе в бензиностанцията. След минута излезе отново с ключ в ръка и свърна зад ъгъла, в посока на тоалетните.

Налагаше се да почака за таксито и Роби реши да чака с нея. Телефонът му иззвъня. Той погледна дисплея и трепна от изненада. Изписаният номер беше известен като «синия» телефон, използван само от шефа на организацията, за която работеше. Никога досега не го бяха търсили от него, но въпреки това той го помнеше наизуст. Което изобщо не означаваше, че ще бъде по-учтив от нормалното.

Включи апарата и го вдигна до ухото си.

— Вероятно знаете, че не можете да проследите този разговор.

— Трябва да се срещнем — каза гласът насреща.

Както очакваше, това не беше гласът на наблюдаващия агент. Никой от оперативните агенти нямаше достъп до синия телефон.

— Снощи вече проведох една среща — отвърна Роби. — Не мисля, че ще оцелея след още една.

— Не се предвиждат никакви санкции срещу теб — увери го гласът.

Роби не каза нищо. Остави на мълчанието да подчертае абсурдността на това изявление.

— Твоят наблюдаващ сгреши.

— Приятно ми е да го чуя, но все пак аз не изпълних задачата.

— Предварителната информация също се оказа погрешна. Това, което се случи, беше недоразумение.

— Недоразумение ли?! Тази жена трябваше да умре, въпреки че е американска гражданка!

Сега последва мълчание от другата страна.

— Била е служител на Главния инспекторат към Министерството на отбраната — продължи Роби. — Но на мен ми казаха, че е част от терористична клетка.

— Няма значение какво са ти казали. Твоята работа е да изпълняваш заповеди.

— Дори когато са погрешни?

— Аз решавам дали са погрешни или не.

— А кой си ти, по дяволите?

— Вероятно си забелязал, че говоря по синия телефон. Това означава, че съм над наблюдаващия ти. Много над него. Ще говорим за това, когато се срещнем.

Роби гледаше как Джули се връща от тоалетната и влиза в магазина, за да върне ключа.

— Защо е била набелязана за мишена?

— Виж какво, Роби. Решението относно твоето бъдеще може да бъде променено. Това ли искаш?

— Съмнявам се, че има значение какво искам.

— На практика има. Не искаме да те загубим. Смятаме те за ценен кадър.

— Благодаря. Къде е моят наблюдаващ?

— Премина на друга работа.

— Искаш да кажеш, че и на него сте му видели сметката?

— Не играем тези игри, Роби. И ти прекрасно го знаеш.

— Май нищо не знам.

— Нещата са такива, каквито са.

— Ако си го повтаряш достатъчно дълго, може и да си повярваш.

— Ние сме в процедура по ограничаване на щетите, Роби. Трябва да се включиш и ти.

— Не мисля, че вече ще мога да работя с вас.

— Трябва да загърбиш всичко, което се случи снощи. Всъщност това е задължително.

— Нека те попитам нещо друго. Ти ли изпрати убиеца по петите ми? Онзи с пушката, който се появи на задната уличка? Вероятно лицето му все още носи следи от подметките ми. Може би все още е там в безсъзнание.

— Не е от нашите. Мога да ти се закълна в това. Ако ми опишеш мястото, ще пратя хора да го проверят.

Роби не му повярва, но това беше без значение. Описа в детайли мястото на инцидента, но не добави нищо повече.

— Какво искаш от мен? Нови мисии? Не, мерси. Не съм в настроение. Може би следващия път ще ме накарате да ликвидирам някой скаут.

— В момента тече разследване на смъртта на Джейн Уинд.

— Предполагам.

— Води го ФБР.

— Сигурно.

— Искаме ти да си нашата връзка с тях.

През главата на Роби бяха минали какви ли не сценарии, но този не беше сред тях.

— Не говориш сериозно.

Насреща се възцари тишина.

— Нямам никакво намерение да се забърквам — добави той.

— Ще бъдеш човек за връзка и нищо повече. Но ще играеш по начина, който искаме ние. Това е задължително.

— Защо изобщо ви трябва връзка с това разследване?

— Защото Джейн Уинд работеше за нас.

23

Роби бавно прибра телефона. Часът и мястото на срещата бяха уговорени. Погледна през пролуката в храстите в момента, в който на паркинга се появи таксито. Джули излезе от магазина с кутия цигари и бутилка сок в ръце.

Сигурно се е снабдила с карта, на която пише, че е на осемнайсет, веднага отгатна той.