Невинните

— Дори нещо повече.

— Какви задачи е изпълнявала за вас?

— Наясно си, че не може да имаш достъп до подобна информация.

— Тогава защо съм тук?

— За да ти осигуря въпросния достъп. Точно това възнамерявам да направя в момента.

— Добре, ясно.

— Но първо искам да чуя от теб какво се случи снощи.

Роби започна да говори. Вече беше наясно, че няма смисъл да крие каквото и да било. Разбира се, не спомена нито за Джули, нито за взривения автобус. Бе убеден, че това е съвсем отделна история.

Облегнат на стола си, Синия мълчаливо го слушаше. Не каза нищо и когато той млъкна. Роби остана с впечатлението, че човекът насреща му може да допълни разказа с още много детайли.

— Агент Уинд е изпълнявала оперативни задачи в продължение на много години — започна най-сетне Синия. — Както вече споменах, тя е била много добър агент. След раждането на децата е прехвърлена в Главния инспекторат на Министерството на отбраната, но продължава активното си сътрудничество с ОКР. Разбира се, продължава да работи и за нас.

— Как тогава се е озовала в списъка на мишените? — попита Роби. — И как изобщо може да се случи такова нещо? Знам, че работим под прикритие, но все пак сме част от организация със съответното счетоводство и бюджет.

— Разни корумпирани служители пилеят милиарди от парите на данъкоплатците — въздъхна Синия. — Това се случва непрекъснато, при това в организации, които са далеч по-добре финансирани от нас. И продължава да се случва. Когато един човек или малка група хора притежават достатъчно решителност, те могат да постигнат невъзможни неща.

— Снощи я видях да влиза в блока, но без децата.

— Вероятно са били при гледачката, която доскоро е живяла в същия блок.

— Добре, ясно. Но на какво се е натъкнала Уинд, за да се стигне до отстраняването ѝ?

— Откъде знаеш, че се е натъкнала на нещо? — любопитно го изгледа Синия.

— Живее в скапан блок с две малки деца. Масата в дневната е отрупана с документи. Човек не носи поверителни материали у дома си, които разхвърля навсякъде. Следователно работата ѝ не е секретна. Печатите в паспорта ѝ сочат, че за последен път е пътувала в чужбина преди две години. Вие твърдите, че вече не е била оперативен агент. Малкото ѝ дете няма и година. Вероятно то е било причината да бъде преместена. След това работи върху нещо, което е било смятано за рутинно. В един момент обаче се натъква на информация, която автоматично я превръща в мишена. Лично аз се съмнявам, че тази информация е била свързана с пряката ѝ работа.

Синия го изслуша и одобрително кимна.

— Впечатлен съм от анализа ти, Роби.

— Остават куп въпроси. Имате ли представа на какво се е натъкнала?

— Не, нямаме. Но и ние не мислим, че е било нещо, което има връзка с пряката ѝ работа.

— Защо искате точно аз да бъда връзката ви с ФБР? Това е огромен риск, особено ако разберат с какво съм се занимавал през последните дванайсет години.

— Няма как да разберат.

— Сам каза, че ако са изпълнени с решимост, отделният човек или малка група хора могат да постигнат много.

— Нека чуя теорията ти.

— Някой е научил какво е открила и е побързал да докладва където трябва. Сред нас има шпиони и това е видно от начина, по който действаха моят наблюдаващ и хората около него. Така се стига до нанасянето на удара. Не са били сигурни, че аз ще свърша работата, и са си довели подкрепление. Не са имали никакви скрупули да ликвидират едно невръстно дете заедно с майка му. После ти ми казваш, че наблюдаващият е бил преместен на друга работа. Което е лъжа. Не съм тук, за да слушам лъжи от теб.

— Какво те кара да мислиш, че е лъжа?

— Той ми заповяда да убия Уинд, но от теб разбирам, че не е бил оторизиран за това. Следователно е бил предател, а вие не местите предателите на друга работа. Ако все още го държите под ключ, нямаше да ме питате какво се е случило в онзи апартамент. Това означава, че наблюдаващият е изчезнал заедно с помагачите си. За каква бройка говорим?

— Според нас става въпрос за поне трима души, но може да са и повече — отговори Синия.

Роби го гледаше и мълчеше.

Възрастният мъж наведе глава и започна да си играе с посребрената лъжица върху снежнобялата ленена покривка.

— Нещата не вървят на добре — промърмори той.

— Това беше изявлението на годината! Какво точно искате от мен?

— Трябва да контролираме разследването, но по възможно най-незабележимия начин. Официално ще бъдеш специален агент на ОКР, но ще докладваш само на мен. Ще ти бъдат предоставени всички необходими документи, плюс надеждно прикритие. Мисля, че вече са в апартамента ти.

Лицето на Роби помръкна.

— Току-що каза, че предателите са най-малко четирима. Ами ако са повече? Какво ще стане, ако в момента един от тях се намира в дома ми?

— Не, тези агенти са привлечени от съвсем други подразделения. Никога не са имали контакт с твоя наблюдаващ, а лоялността им не подлежи на съмнение.

— Ясно. Извинявай, но според мен това са пълни глупости.

— Все пак ще трябва да се довериш на някого, Роби.

— Не, не трябва. Значи никой няма нищо против да се включа в ловната дружинка, така ли?