Невинните

Роби си спомни изражението на Джейн Уинд и неволно се запита колко «мигновена» е била смъртта ѝ.

— Значи двама стрелци, така ли? — подхвърли той. — Не ми се струва много логично.

— Разбира се, че не е логично — кимна Ванс. — Защото не разполагаме с достатъчно факти. Ще стане логично, когато открием нещо повече.

— Завиждам на оптимизма ви — промърмори Роби и се изправи пред леглото, почти на същото място, откъдето беше стрелял. — Значи единият стрелец прониква в апартамента и стреля в леглото. Къде точно открихте куршума?

Ванс направи знак на един от криминолозите да отмести леглото. В дюшемето се виждаше дупка от куршум, отбелязана с маркер.

Роби вдигна ръка, прицели се с въображаемия пистолет и щракна с пръсти. Ванс мълчаливо го наблюдаваше.

— Трябва да е стоял някъде тук — обяви той факта, който му беше добре известен. — Матракът и пружините му са доста тънки и едва ли са повлияли на траекторията. Все пак е стреляно отблизо.

— И аз съм на същото мнение — кимна Ванс.

— Други рани по телата на жертвите? — попита той. — Не са ли пострадали от изстреляния в матрака куршум?

— Не. Никакви рани, никакви биологически следи и по самия куршум.

— Значи умишлено е стрелял в матрака. Но защо? Да привлече вниманието им?

— Може би.

— Будни ли са били в момента на изстрела?

— Вероятно. Начинът, по който лежаха, ме навежда на мисълта, че са били будни, когато са ги убили.

— Значи нашият човек стреля, но не ги улучва. Може би е искал да привлече вниманието им или да ги накара да млъкнат. Някой от съседите да е чул викове?

Ванс въздъхна и поклати глава.

— Може и да не повярваш на това, което ще ти кажа — заряза официалностите тя. — Но единственият човек, който живее на този етаж и си е бил у дома по време на престъплението, е една глуха и сляпа старица. Която естествено не е чула нищо. Има и още един съсед, но той работи в Мериланд. А апартаментите под и над този са празни.

Вярвам ти и още как, помисли си Роби.

— Убил ги е куршумът отвън — каза той и пристъпи към счупения прозорец, за да го види отблизо.

После вдигна очи към отсрещната сграда, която не бе успял да огледа през нощта. Под нея беше алеята, която трябваше да използва за бягството си. Високите блокове бяха два, разделени от няколко едноетажни постройки. Те не се брояха, защото бяха прекалено ниски за добър прицел.

— Добре. Човекът с пистолета е вътре, а онзи с пушката отвън. Първият стреля в леглото, но вторият ликвидира на място агент Уинд и сина ѝ. — Той се обърна към Ванс и добави: — Но Уинд е имала двама синове.

— Това е втората загадка — кимна тя. — Другият ѝ син е съвсем малък, още няма годинка. Между другото, името му е Тайлър. Открила го е жената от третия етаж.

— Как по-точно го е открила?

— Шантава работа, Роби — въздъхна тя. — Малко след убийството някой чука на входната ѝ врата. Знаем приблизителния час от предварителните заключения на патолога за настъпването на смъртта. Жената отворила вратата и видяла Тайлър, който спял дълбоко в кошчето си. Разпознала го като детето на Уинд и започнала да ѝ звъни по телефона, а след това се качила горе и почукала на вратата. Никой не ѝ отворил и тя се обадила в полицията. Така са открили телата.

— Каква е теорията ти?

— Знам, че ще ти прозвучи шантаво, но аз мисля, че детето е преместено от онзи, който е проникнал в апартамента.

— Защо?

— Защо да убиват едно пеленаче? То не може да даде показания срещу тях.

— Но това не им е попречило да убият другото дете — контрира Роби.

— И за това си помислих. Погледни дупката в стъклото, а след това леглото. Ако Уинд е имала време да сграбчи детето и да го притисне до себе си с мисълта да го предпази от неканения гост, то най-вероятно се е оказало от лявата ѝ страна. Тоест с лице към прозореца…

— А в този момент стрелецът отсреща е натиснал спусъка — довърши вместо нея Роби. — Прицелил се е в Уинд, но куршумът е убил първо детето, а след това и самата нея. Може би е имал намерение да ликвидира и двамата, но това е малко вероятно. По-скоро е искал да убие само нея, но главата на момченцето се е оказала на пътя на куршума.

— И аз мисля така — кимна Ванс. — Но това поражда един интересен въпрос.

— Какъв?

— Изслушай следната версия: мъжът с пистолета е обикновен крадец. Без да иска, събужда Уинд и детето. Стреля в матрака, за да ги накара да мълчат. В същото време, без да подозира какво става, снайперистът отсреща взема на мушката си Уинд. Натиска спусъка и убива както нея, така и момченцето ѝ. Крадецът се шашка. По всяка вероятност се е проснал на пода, защото е мислел, че е следващата мишена. Там обаче вижда другото дете, което спи в кошчето си. Взема го със себе си и го оставя пред вратата на долния апартамент, след което изчезва.

— Преди малко каза, че не вярваш в случайните съвпадения — кротко рече Роби.

— Прав си — бегло се усмихна тя. — Това май ще се окаже майката на всички съвпадения по света, нали?

Което на всичкото отгоре си е чистата истина, помисли си Роби.

27